Достатъчно време за любов [bg]

„Уди — каза той, — ако искаш да избягаш с това момиче, никой няма да те спира.“

Аз обявих с войнствен тон, че никой не би могъл да ме спре, защото щом веднъж се озова отвъд границата на щата, ще уредя нещата и без съгласието на родителите си.

„Точно това ти разправях — каза той. — Никой няма да те спира. Но и никой няма да ти помогне. Нито родителите ти, нито другият ти дядо и бабите ти, нито пък аз. Даже брачните ти разходи няма да поемем, камо ли издръжката ти. Нито долар, Уди, няма да получиш дори дайм36. Ако не ми вярваш, попитай някого от останалите.“

Отвърнах намусено, че не се нуждая от никаква помощ.

Гъстите вежди на дядката се стрелнаха нагоре. „Хайде-хайде — каза той. — Само не ми казвай, че тя ще те издържа. Хвърлял ли си напоследък поглед във вестникарската рубрика «Търся работа»? Ако не си, добре ще е да го направиш. Или виж финансовата страничка, само половин минутка ще ти е достатъчна.“ После добави: „О, да, ти ще си намериш работа — например да продаваш амбулантно метли, разнасяйки ги от врата на врата срещу комисиона. Което ще ти осигури чист въздух, здравословно физическо натоварване и възможност да продемонстрираш чара си, който не е особено голям. Но не се опитвай да продаваш прахосмукачки — никой няма да ги купи.“

Не знаех какво има предвид той, Айра. Беше януари 1930 година. Говори ли ти нещо тази дата?

— Страхувам се, че не ми говори нищо, Лазарус. Независимо от задълбоченото изучаване на историята на Семействата, трябва да обръщам тези ранни дати в стандартни галактически, за да схвана за какво става въпрос.

— Не знам дали датата е спомената в аналите на Семействата, Айра. Страната… всъщност цялата планета беше навлязла в период на икономическа нестабилност. Тогава ги наричаха „депресии“. Работа нямаше никаква — поне за млади всезнайковци, които не умеят нищо полезно. Дядката беше схванал как стоят нещата, защото на няколко пъти беше преживявал подобни бъркотии. Той — да, но не и аз. Аз бях сигурен, че мога да сграбча света за опашката и да го хвърля през рамо. Не знаех, че дипломиралите се инженери си търсят работа като портиери, адвокатите разнасят мляко по домовете, а бившите милионери се хвърлят през прозорците. Бях твърде зает с момичетата, за да забележа тези неща.

— Старши, чел съм за икономическите депресии. Но така и не разбрах какво ги е предизвиквало.

Лазарус Лонг зацъка с език:

— И ти си отговорен за цяла планета?

— Може би не съм подходящ за тази длъжност — признах си аз.

— Не ми се прави на толкова скромен. Ще ти издам една тайна: по онова време никой не знаеше какво ги предизвиква. Даже фондацията „Хауард“ щеше да фалира, ако Айра Хауард не бе оставил толкова подробни инструкции как да се управляват капиталите. От друга страна, всички, като се започне от уличните метачи и се стигне до професорите по икономика, бяха сигурни, че знаят и причините, и начините за преодоляването на кризата. Така че бе изпробвано почти всяко лекарство — без резултат. Депресията продължи до включването на страната във войната, което не излекува болестта, а само замаскира симптомите й.