Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
Твърде е вероятно Дейвид така и да не е отгледал нито една реколта. Следващата година земята му останала недокосната, за което той получил внушителна сума. Това напълно го устройвало. Дейвид много обичал тези хълмове и винаги се стремял да се върне при тях; бил ги напуснал само за да избегне тежкия труд. Сега му плащали, за да не работи — направо прекрасно, още повече че Дейвид не смятал прахта, вдигаща се при оран, за допринасяща към очарованието на онези краища.
Правителствената субсидия била достатъчна за изплащане на заема към банката, пенсията носела солиден доход и той си намерил човек, който да се грижи за фермата — не да отглежда реколти, а да храни кокошките, да дои двете крави, да се грижи за зеленчуковата градина и за няколкото плодни дръвчета, да подрязва оградата от жив плет… докато неговата съпруга помага на жената на Дейвид в домакинството. А за себе си Дейв купил хамак.
Той не бил суров стопанин. Подозирал, че на кравите не им е по-приятно да стават в пет сутринта, отколкото на него самия, и решил да провери дали е така.
Установил, че кравите изобщо не настояват да стават рано. Просто трябвало да бъдат доени два пъти на ден — така били устроени. И им било безразлично дали първото доене ще стане в пет или в девет сутринта, стига само редовно да ги доят.
Обаче не успял да промени порядките: наемният му работник не можел да се избави от обезпокоителния навик да работи. За него било грехота да се доят кравите толкова късно. Така че Дейвид му дал пълна свобода на действие и работникът заедно с кравите се върнал към обичайното време за доене.
Що се отнася до Дейвид, той опънал хамака си на сенчесто място между две дървета и сложил до него масичка с освежаващи напитки. Ставал сутрин, когато се събуди — в девет или десет, закусвал и бавно тръгвал към хамака, за да си почине преди обяда. Най-тежкият труд, който вършел, бил да подписва чекове и веднъж месечно да проверява баланса в книгата за разходи на жена си. Престанал да носи обувки.
Не си купувал вестници и не слушал радио — предполагал, че флотът ще го уведоми, ако избухне нова война… и тя избухнала тъкмо по времето, когато започнал новия си начин на живот. Но флотът не се нуждаел от пенсионирани адмирали. Дейв не обърнал особено внимание на тази война — не искал да се депресира. Вместо това прочел всичките книги за Древна Гърция, които успял да намери в библиотеката или да си купи. Успокояваща тема, за която винаги си мечтаел да знае повече.
Всяка година в Деня на флота той обличал парадната си адмиралска униформа, с всичките си медали — като се започне от медала за добро поведение в училище и се стигне до този за храброст, който го направил адмирал — и прислужникът му го откарвал в центъра на провинцията, където на заседание на Търговската камара Дейвид държал патриотична реч. Не знам защо го е правел, Айра. Може би защото noblesse obige35. Или така е проявявал чувството си за хумор. Но не пропускали година да го поканят и той никога не отказвал. Съседите му се гордеели с него — той бил пример за Преуспяло местно момче, понастоящем върнало се вкъщи и живеещо досущ като останалите. Успехът му бил чест за всички тях. Харесвало им, че продължава да си бъде „техен човек“, и дори да забелязвали, че хайлазува, никой нищо не споменавал по въпроса.
Запознах те само повърхностно с кариерата на Дейв, Айра, нямаше нужда да навлизам в подробности. Не споменах за автопилота, изобретен и разработен от него, когато заемал длъжността, позволяваща му да се занимава с подобни неща. Нито пък ти описах как преустроил цялостно работата на екипажа на борда на летящите „лодки“, така че с минимум усилия да се постигат най-ефективни резултати. За командващия пилот не останали задължения, освен да наблюдава останалите, а можел и спокойно да си похърква, облегнат на рамото на втория пилот, ако ситуацията не изисквала вниманието му. Когато се занимавал с усъвършенстването на патрулните самолети на флота, направил промени в апаратурата и пултовете за управление.
Не можем да не достигнем до следния извод: едва ли Дейв се е смятал за „експерт по ефективността“, но той опростявал всяка дейност, с която му се налагало да се занимава, и неговите приемници винаги работели по-малко от предшествениците му.
35
Noblesse obige (фр.) — Благородството го изисква. — Бел.прев.