Достатъчно време за любов [bg]

Но за да станеш официално герой, трябва и късмет. Не е достатъчно да изпълниш задълженията си, изложен на непрекъснатия обстрел на противника; необходимо е някой — колкото по-високопоставен, толкова по-добре — да стане свидетел на подвига ти. Дейвид имал този късмет и получил медала си.

Краят на войната той посрещнал в столицата на родината си, във флотското бюро по въздухоплаване, където се занимавал с разработване на патрулни самолети. Тук навярно от него имало даже по-голяма полза, отколкото ако се намирал на фронта, понеже едва ли имало по-голям познавач на многомоторните самолети и работата му позволявала да коригира недомислиците и да внася известни подобрения. Общо взето, посрещнал края на войната в компанията на документите на бюрото си, като спял на собственото си семейно легло.

И така, войната свършила.

Дейв се огледал и преценил какви са перспективите. Във флота имало стотици капитани, които също като него били лейтенанти само три години по-рано. Мирът настъпил за вечни времена, както уверяват винаги политиците, и на повишение можели да разчитат само малцина офицери. Дейв разбирал, че няма да го огрее, понеже нито бил сред най-възрастните, нито стигнал до чина си по традиционния начин, пък и нямал необходимите политически и социални връзки.

Но зад гърба си имал почти двайсет години служба и можел да се уволни, като запази поне половината от заплатата си. Или да продължи да служи до пенсионирането си, без изгледи междувременно да стане адмирал.

Нямало нужда да бърза с решението — до изтичане на двайсетгодишния стаж му оставали година или две.

Но той се пенсионирал почти веднага — по болест. В диагнозата му ставало дума за някаква психоза, което значи, че се е чалнал от работата си.

Айра, изобщо не знам как да коментирам този факт. От всички, които познавам, Дейвид изглеждаше да е най-нормален. Но аз не съм присъствал на уволнението му, а „психическото състояние“ беше втората най-често срещана причина, поради която офицерите напускаха флота по онова време, но… какво ли биха казали те по този повод? Можеш да се чалнеш, без никой да забележи и да си флотски офицер, писател, учител, проповедник… могат да се изредят още няколко почтени професии. Докато Дейвид ходел на работа, подписвал подготвените от чиновниците документи и не говорел особено с началниците си, никой не забелязвал нещо нередно. Спомням си един флотски офицер, който имаше превъзходна колекция от дамски превръзки; той често се затваряше в кабинета си и ги разглеждаше… друг точно по същия начин събираше колекция от хартиени лепенки, използвани в пощите. Кой от тях беше лудият? Или и двамата? Или нито един?