Достатъчно време за любов [bg]

— Малко работа с книжа — уведомих Лазарус. — Междувременно някой чиновник е превърнал думите ви в писмено нареждане. Искате ли да продължите с процедурите незабавно? Не, не точно в момента, а довечера?

— Бива… И ми се ще утре да си намеря място за живеене, Айра.

— Не ви ли е удобно тук? Само кажете какво искате да се промени и незабавно ще бъде сторено.

Лазарус сви рамене.

— Всичко е наред, само че това място твърде много напомня болница. Или затвор. Айра, кълна се, те не само ме напомпаха с нова кръв — сега се чувствам чудесно и не се нуждая от болнично легло. Мога да живея където си искам и да идвам тук само за процедурите.

— Добре… Бихте ли ме извинили, че ще премина малко на галакта? Искам да обсъдя проблема с дежурните техници.

— Ти ме извини, Айра, но ти напомням, че караш една дама да чака. Твоят разговор търпи отлагане. Но Минерва знае, че предложих тя да се дублира, за да можете да летите заедно… а ти не си казал „да“ или „не“, нито пък си измислил нещо по-добро. Ако няма да правиш нищо, сега му е времето да й кажем да изтрие от паметта си тази част от разговора ни. Преди да й гръмне съответната верига.

— О, Лазарус, тя не размишлява върху нещата, записани в този кабинет, преди да получи конкретно нареждане.

— Искаш ли да се обзаложим? Несъмнено тя само записва повечето разговори, но точно този ще я накара да размишлява и това е по-силно от нея. Изобщо ли не познаваш жените?

Признах си, че не ги познавам.

— Но знам какви инструкции й дадох относно съхранението на вашите записи.

— Нека проверим. Минерва?

— Да, Лазарус.

— Преди време попитах Айра за твоя потенциал на Тюринг. Обмисляла ли си разговора, който последва след този въпрос?

Заклевам се, че тя се поколеба… което е нелепо; за нея една наносекунда е много по-дълго време, отколкото секундата за мен. Освен това тя никога по-рано не се е колебаела. Никога.

— Програмирана съм — отвърна машината — да изпълнявам следните действия във връзка с поставения въпрос — цитирам: да не анализирам, съпоставям, предавам или по какъвто и да било начин да манипулирам записаните в паметта данни, освен ако pro tem председателят не въведе съответна подпрограма. Край на цитата.

— Хайде, хайде, скъпа — произнесе нежно Лазарус. — Ти не ми отговори. И това беше преднамерено избягване на отговора. Но ти не си свикнала да лъжеш, нали?

— Не съм свикнала да лъжа, Лазарус.

Обадих се почти грубо:

— Минерва! Отговори на първия въпрос на Старейшината!

— Лазарус, обмислях и продължавам да обмислям посочената част от разговора.

Лазарус повдигна вежди и се обърна към мен:

— Ще й наредиш ли да ми отговори честно на още един въпрос?

Аз бях смаян. Минерва често ме изненадваше, наистина… но никога не бе хитрувала.