Достатъчно време за любов [bg]

— Стори ми се подходящо, Старши. Нима съм сгрешила?

— Не, ни най-малко. И ме наричай Лазарус. Но кажи ми — какво знаеш ти за любовта? Какво е това любов?

— На класически английски на вашия въпрос може да бъде отговорено по много начини, Лазарус; на галакта няма пряк отговор. Да изключа ли всичките определения, в които глаголът „харесвам“ е еквивалентен на глагола „обичам“?

— А? Разбира се. Тук не става въпрос за това, че „обичам“ ябълков пай или музика. Имам предвид „любов“ в старинния й доброжелателен смисъл.

— Съгласна съм, Лазарус. Това, което остава, може да се раздели на две категории — „ерос“ и „агапия“, и всяка да се дефинира самостоятелно. Не мога да знам какво е „ерос“ от собствен опит, защото не притежавам тяло и необходимата биохимия. Така че мога да предложа само общи определения, изразени чрез думи или обобщени статистически данни. Но и в двата случая не мога да проверя дефинициите си, защото нямам пол.

(„Дявол да я вземе! — промърморих си аз. — Ясно е като бял ден, че тя е жена!“ Но технически погледнато, тя, естествено, беше права. И аз често съм усещал, че е срамно Минерва да е лишена от възможността да изпита удоволствието от секса, макар че е по-достойна от доста човешки самки, надарени с всичките необходими жлези, обаче лишени от способността да съпреживяват. Но никога не съм го казвал никому. Та това си е анимизъм в особено безнадеждна форма. Да желаеш да се „ожениш“ за машина. Толкова абсурдно, колкото и малко момченце, което е изкопало дупка в градината и реве, защото не може да си я отнесе у дома. Лазарус имаше право: не съм достатъчно умен, за да управлявам планета. Но кой ли е?)

Лазарус изглеждаше дълбоко заинтригуван:

— Добре, да оставим за известно време „ероса“ настрана. Минерва, по думите ти изглежда, че ти би могла да изпиташ „агапия“. Или можеш? Или вече си го изпитвала?

— Възможно е понякога да съм дръзка в изказванията си, Лазарус.

Старейшината изсумтя, после заговори по такъв начин, че се зачудих дали не е откачил? Но се досетих, че и аз понякога в такива ситуации си мисля, че полудявам. Или пък дългият му живот го е направил почти телепат — дори и към машини?

— Извинявай, Минерва — меко каза той. — Не се смея на теб, а на играта на думи в отговора ти. Оттеглям въпроса си: не е тактично да се разпитва една дама за нейния личен живот. Защото дори да не си жена, скъпа, ти несъмнено си дама.

После той се обърна към мен и думите му потвърдиха, че е разкрил малката тайна, която споделяме със Заядливката.

— Айра, Минерва притежава ли потенциала на Тюринг?

— Какво? Разбира се.

— Тогава моля те, кажи й да го използва. Ако си бил честен с мен, когато каза, че възнамеряваш да емигрираш, каквото и да стане. Всичко ли си обмислил?