Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Правилата на лова [bg]
Правилата на лова [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Правилата на лова [bg]

Электронная книга - «Правилата на лова [bg]». Краткое содержание книги:

Над военния фотограф Хюго Фицдуейн е надвиснала заплаха от отмъщение заради разправата му с международния мафиот, известен като Палача. Японската групировка Яибо взема Хюго и семейството му на прицел и на него не остава друга възможност, освен да приеме хвърлената ръкавица. След като на два пъти се измъква жив от покушенията на японците, Фицдуейн заминава за Токио, за да се срещне лице в лице с неприятелите си. Това го свързва с красивата, но загадъчна служителка от токийските специални служби Чифуне и го въвлича, в смъртоносна схватка с насилието. Играта се оказва с много по-голям залог, отколкото Хюго е очаквал. Трилър, който ще ви остави без дъх!
1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 ... 209
Перейти на страницу:

Вътрешната безопасност включваше една контролна зона в частното отделение, където беше настанен Фицдуейн. Два чифта специално инсталирани врати запечатваха коридора. Правилото беше да не се отварят едновременно и двете. Проверяваха посетителите първо пред едната врата, която се затваряше след тях, после отново в контролната зона, преди да ги пуснат през втората врата. В контролната зона имаше и метален детектор. Персоналът, който имаше право на достъп, беше със специални пропуски и знаеше ежедневно променяната парола. Снимките им се проверяваха от вътрешната охрана, но тя вече познаваше по физиономия всички редовни посетители.

В следващия след контролната зона коридор имаше шест частни стаи. Отначало бяха заети четири от тях, но след епична битка с болничните власти Килмара успя да ги освободи още след първата седмица. Сега една стая се заемаше от Фицдуейн, друга се използваше за спане от рейнджърите след смяна, а трета беше превърната в подвижна столова. Останалите три бяха свободни.

Всичко изглеждаше разумно организирано и полицията беше доволна, но цялата обстановка изнервяше Килмара. Може и да беше достатъчно, за да се държи един обикновен убиец настрана, но заплахата от терористи беше от съвсем друга величина. Те имаха достъп до войскови оръжия. Използваха гранати, експлозиви, реактивни гранатомети. Знаеше се, че работят с хеликоптери, микрохолограми, както и други машинарии за посветени. Често бяха тактически обучавани за нападения.

При една внезапна терористична атака, придружена от съответния стрелкови огън, на защитниците щеше да им бъде много трудно. Само една ракета в прозореца на Фицдуейн щеше да му е достатъчна. Естествено бяха поставили куршумоустойчиво стъкло, но един реактивен бронебоен снаряд с нарези за въртеливо движение щеше да мине през него като през масло. Тези снаряди бяха предназначени за стрелба по танкове, но за нещастие се намираха в Ирландия. Кадафи беше доставил няколко кораба с пушки, експлозиви, тежки картечници и реактивни гранатомети за ИРА. Дори им беше подхвърлил няколко ръчни противосамолетни ракети. Имаше скривалища на оръжие из цялата страна. Много от тях бяха открити, но и много не бяха.

Килмара се опитваше да се успокоява с мисълта, че през по-голямата част от времето нищо не се случваше. Отправят се много заплахи, но малко от тях се изпълняват. Повечето потенциални жертви умират в леглата си от старост и добър живот. Такива мисли изглеждаха съвсем логични, докато не ги приложеше за Фицдуейн. Тогава инстинктите му пищяха. Този човек беше истински магнит за неприятности.

През втората седмица от престоя на Фицдуейн в болницата, когато основните предохранителни мерки бяха взети, а самият той вече беше излязъл от интензивното отделение, Килмара беше докладвал за проблема в Щаба на рейнджърите в Дъблин. Там сценарият беше оценяван от два екипа. Единият работеше върху задачата как да се преодолее охраната и да се убие Фицдуейн, а вторият разглеждаше новите и старите терористки методологии и новите и старите антитерористични защитни техники.

Бяха направени съответните изводи и ситуацията беше разиграна няколко пъти. Крайните заключения бяха подтикнали Килмара към още няколко мерки за безопасност. Най-много от всичко му се искаше да премести Фицдуейн, но за това трябваше да почака още няколко седмици. Той се възстановяваше, но се нуждаеше — абсолютно задължително — от специализирани болнични грижи. На фона на това твърдение вероятността от нов опит за убийство беше минимален риск. Поне така казваше компютърът.

Килмара погледна екрана, когато на него се появиха изводите. Спомни си една игра, която играеше с приятелките си като младеж. Късаше листенцата на някоя маргаритка едно по едно. „Обича ме, не ме обича; обича ме, не ме обича.“ Последното решаваше проблема.

— Не вярвам на компютрите повече, отколкото на маргаритките едно време — каза той на екрана. Курсорът му намигна в отговор. — Нищо лично — добави Килмара.

Първият извод от разиграната атака на рейнджърите беше, че най-уязвимата точка в болницата не бяха взетите охранителни мерки, а хората.

— Между теб и мен и тези четири стени — каза Килмара на екрана — не ми беше нужен компютър, за да ми каже това — той потри сивата си брада. — Животът по навик ни учи на този урок.

1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 ... 209
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)