Отровени [bg]

— Сигурно е било забавно.

Челюстите му помръднаха.

— Като малък много спортувах и обикновено адски се ядосвах, че ще изпусна тренировките. Дълго време не оценявах ползите на големия град. И мразех новата жена на татко. Синди.

Спенсър завъртя очи.

— Нашите също се разделиха. Но пастрокът ми става. Може би ми е по-лесно, защото съм по-голяма.

— Може би. — Грег се загледа в релсите. Спенсър се страхуваше да погледне към тях, за да не види някой плъх. — Всъщност Синди ме тормозеше.

— Мащехата ти? — избъбри Спенсър. — Как?

Грег повдигна рамо.

— Обиждаше ме и ме манипулираше. Но го криеше много добре — държеше се така, сякаш много ме обича, когато татко беше наоколо, и отричаше, когато му се оплаках, че се държи лошо с мен. Никой не ми вярваше.

— Това е ужасно — прошепна Спенсър. — А ти какво направи?

Грег пъхна ръце в джобовете си.

— Просто… известно време търпях. А после, когато имахме изслушване, казах на съдията, че повече не искам да посещавам татко. Но постъпих глупаво — не му казах какво правеше Синди. Мислех си, че това ще го съсипе — щяха да разследват не само нея, но и него. Но накрая той разбра — Синди се напила и му признала всичко, малко преди да го напусне. Той не спираше да ми се извинява, но вече беше малко късно. — Той пристъпи от крак на крак. — Винаги казвам, че съм гледал отстрани как тормозят другите деца, но това не е вярно. Срамувам се да разкажа моята история. Тя беше почти наполовина по-дребна от мен. И стара.

— Това няма значение — настоя Спенсър. — Емоционалният тормоз си е емоционален тормоз, независимо кой го причинява.

Грег кимна бавно. Когато погледна Спенсър, лицето му беше леко покрито с петна, сякаш всеки момент се канеше да заплаче.

— Така се сдобих с това. — Той й показа татуировката на ръката си. — Имах чувството, че ми дава… сила или нещо такова. Не знам. — Той преглътна тежко. — Всъщност не съм разказвал на никого за Синди — призна момчето.

— Е, радвам се, че каза на мен — рече тихо Спенсър, искрено трогната.

Грег кимна.

— И аз се радвам. — Той потърка с пръсти татуировката. — Ако някога успея да ти върна услугата, на разположение съм.

Пеперудите запърхаха отново стомаха й. Щеше да е хубаво да може да разговаря и с някой друг, освен с приятелките си. Знаеше, че той ще й повярва. За всичко. Тя се наведе напред и устните й докоснаха бузата му.

— Благодаря.

Грег сграбчи ръцете й. Вгледа се многозначително в очите й и Спенсър разбра, че двамата щяха да се целунат. Устните й се разтвориха. Приближи се към него. Имаше чувството, че двамата са се изправили сами срещу целия свят, наранени, но изпълнени с решителност.