Отровени [bg]

— Ето го — каза тя и му махна с ръка.

Когато се приближи на няколко крачки, Харисън забеляза Есмералда и пребледня.

— З-здравей, Есмералда — рече със заекване той. Изглеждаше някак предпазлив. — Радвам се да те видя отново. Кога беше последният път? На онова парти на МоМа?

— Аха — отвърна напрегнато Есмералда и присви малките си очички. Интересно, помисли си Ариа. Само преди минути Есмералда се беше престорила, че не знае кой е Харисън. Жената въздъхна напрегнато. — Ариа ми каза, че вече си разговарял с нея. Но ние искаме изключителни права. Можем да го уредим, нали? — Тя го погледна втренчено, без да примигва.

Ариа зяпна изненадано. Обърна се към Харисън. Той изглеждаше уплашен и нещастен — сякаш Есмералда му беше причинявала подобно нещо и преди. Тя беше просто една… грубиянка, осъзна Ариа. А момичето знаеше отлично как се чувства Харисън.

Тя се изпъна.

— Харисън ще публикува интервюто ми — каза Ариа с твърд глас. — Той има изключителни права.

Есмералда изглеждаше така, сякаш бе получила плесница.

— Сериозно ли говориш?

— Да — отвърна Ариа, надявайки се, че не е направила огромна грешка. Може би след интервюто с „АртСмаш“ кариерата й щеше да се развие по-бързо, но тя не можеше да позволи на тази жена да се държи така с хората.

Есмералда изсумтя.

— Ами, кариерата си е твоя. — Тя огледа картините по стените. — И честно казано, тези неща и без това ми приличат на гимназистки творения. — Жената разбута с лакти групата хора, които тъкмо влизаха, като едва не събори на земята нечий чадър.

Щом си отиде, Ариа се обърна към Харисън. Той изглеждаше изумен.

— Не беше нужно да го правиш. „АртСмаш“ е голяма работа.

Ариа сви рамене.

— Ами аз може да харесвам повече „Огън и тръба“. — Тя леко му се усмихна.

Харисън облиза нервно устните си.

— Е, „Огън и тръба“ също те харесва.

Ариа почувства как се изчервява.

— Радвам се, че успя да дойдеш.

Харисън не отмести погледа си.

— Не бих го пропуснал за нищо на света.

Двамата продължиха да се гледат. След това Харисън бавно протегна ръка към нейната; Ариа почувства как пръстите му се преплитат с нейните й леко ги стисват. Тя също стисна неговите. Беше твърде смутена и объркана, за да знае какво изпитва към Харисън, но си каза, че е по-добре да спре да мисли и просто да се отпусне.

Тогава телефонът й, който бе прибран малката дамска чанта, зажужа. Тя го погледна и видя познатия филаделфийски номер. Беше Фуджи. Суичърът.

— Аз… трябва да се обадя — каза Ариа, вдигайки показалеца си. — Веднага се връщам.