Отровени [bg]

15.

Пази се от затварящи се врати

— Добре, петнайсет минути до ефир — каза Саманта Егърс, жена с остра брадичка и очила с тъмни рамки, която надникна през вратата. — Всички ли са добре?

Спенсър и останалите ученици, които участваха в телевизионното обсъждане, кимнаха, след което Саманта — същата жена, която се беше обадила на Спенсър и я беше поканила на обсъждането — се скри зад вратата. Беше вкарала всички в зелената стая, както я наричаше, където щяха да чакат, докато екипът подготви всичко. Това всъщност беше конферентната зала в сградата „Тайм-Лайф“ на Шесто авеню, където се помещаваха също „Тайм“, „Ентъртейнмънт Уикли“, „Пийпъл“ и откъдето се излъчваше сутрешното предаване на Си Ен Ен. Зелената стая беше пълна със столове, дивани и списания, на продълговатата маса бяха подредени чинии с гевреци и нарязани на кубчета сирена, а край нея хладилник, зареден с минерална вода. Прозорците гледаха към Шесто авеню и старомодната неонова реклама на Рейдио Сити Мюзик Хол.

В обсъждането трябваше да участват шест деца, но не всички бяха пристигнали все още. Освен Спенсър в стаята имаше още две момичета, едното от които изглеждаше също така придирчиво облечено и сдържано като Спенсър. Другата девойка беше азиатка и й напомняше за Емили — не си беше сложила никакъв грим, тъмната й коса беше прибрана в опашка и обикновената й черна рокля разкриваше здрави прасци. В другия край на стаята седяха две момчета, които гледаха в телефоните си. Слабите им фигури и нервните им жестове накараха Спенсър да се зачуди дали са били жертви на побойници. Може би дори беше разговаряла с тях в блога.

Искаше й се да ги попита, но в главата й все още се въртяха думите на Фуджи. Защо тази жена проваляше всичките им опити? Сега какво щяха да правят?

Всички се събраха край вратата. Саманта ги въведе в друга конферентна зала на същия етаж. Тя беше пълна с прожектори и камери, а пред една черна завеса се издигаше малка сцена. На столове в дъното на залата бяха насядали група деца на нейната възраст. Саманта й беше казала, че ще има публика и тя се беше обърнала към посетителите на блога си, като им беше казала колко е притеснена от участието си в обсъждането, чудейки се какви ли въпроси биха задали те, ако участваха в публиката. Много хора й бяха отговорили; тя се надяваше, че въпросите, които ще й задават тази вечер, ще бъдат поне наполовина толкова смислени.