Отровени [bg]

Тя намери уебстраницата на фирмата на Чарли и набра номера му. Докато телефонът звънеше, пръстите й нервно барабаняха по гърба на телефона.

Най-накрая се разнесе мъжки глас.

— Чарли Клоуз.

— Господин Клоуз? — попита Емили с писклив глас. — Хм, казвам се Емили Фийлдс. Приятелка съм на Джордан Ричардс.

— Емили Фийлдс. — Чарли Клоуз произнесе името й с провлачване. — Да. Джордан ми разказа за вас. Вие сте момчето, което преживя всички ония ужаси в Роузууд.

— Точно така. — Сърцето на Емили биеше ускорено. Той поне знаеше коя е. — Искам да ви помоля за една услуга, ако нямате нищо против. Има ли начин да се обадите в „Ълстър“ и да ми прехвърлите разговора? Не знам дали е позволено, но наистина трябва да поговоря с нея. Не става дума за случая й. Ще отнеме само няколко минути, обещавам.

Настъпи продължителна пауза. Буца заседна в гърлото на Емили. Той щеше да й откаже. Усещаше го. Как можеше да е толкова глупава? За него тя бе просто една наивна тийнейджърка.

— Не знам как да ви го кажа, Емили — каза Чарли с мрачен глас. — Но в затвора се случи нещо. Джордан… си отиде.

— Отиде си? — Емили скочи на крака. — Какво имате предвид? Избягала е? — Това се беше случвало и преди: Джордан се беше измъкнала от затвора в Ню Джърси и бе успяла да избяга със същия круизен кораб, на който се намираше Емили. Така се бяха запознали. Но защо й трябваше да бяга сега? По време на срещата им бе изпълнена с такъв оптимизъм. Ами ако бе изоставила завинаги Емили?

— Не, не е избягала. — Гласът на Клоуз звучеше задавено. — Аз… не знам подробностите, затова не мога да ви кажа всичко, но тя е била… убита. Снощи.

Емили примигна учестено. Пръстите й омекнаха и телефонът се изплъзна от ръката й.

— Моля? — попита тихо тя, вдигайки го отново до ухото си.

Той изрече забързано следващите думи.

— Имало е препирня с някаква затворничка на име Робин Кук… Не знам коя е тя и какви са били отношенията им. Но Джордан си отиде. Родителите й разпознаха тялото.

Жлъчка опари гърлото на Емили.

— Защо му е на някого да я убива?

— Не знам. Но тази сутрин се оказа, че Робин Кук не е в килията си. Тя е избягалата.