Отровени [bg]

— Какво? — изписка раздразнено Емили. Не беше честно Ник да пледира невменяемост — просто щяха отново да го затворят в Убежището или някое подобно място. Тя искаше да изгние в затвора.

Госпожа Фийлдс я погледна разтревожено.

— Може би трябва да угасим телевизора.

— Добре съм — бързо отвърна Емили. Искаше да види останалото.

Появи се кадър на къщата на семейство Максуел, голямо имение в Ню Джърси. Всъщност Емили беше посетила къщата заедно с Айрис преди няколко седмици. Айрис се беше влюбила в Ник — тя го познаваше под името Трип — докато двамата бяха в Убежището, и искаше да разбере дали той изпитва същото към нея. Докато претърсваха къщата му, те откриха някакъв негов стар телефон; в него намериха снимката на Али. Това бе единственото доказателство, че двамата са имали тайна връзка.

— Това е домът, в който е израснал Максуел — разнесе се гласът на репортера, докато голямата къща продължаваше да стои на екрана. — След като историята се разчу, вандали са счупили прозорците и са се опитали да повредят имота по други начини. Протестиращи са вършили същото и в други имоти на фамилията Максуел. Семейството е инвестирало широко в недвижими имоти и в покупко-продажба на фамилни къщи, като едновременно на пазара са били предлагани по няколко имота.

Новините продължиха с материал са преобърнат тир на магистрала I-76, но Емили не й обърна внимание. Нещо в репортажа се беше загнездило в главата й. Внезапно тя осъзна какво е то: нямаше представа, че семейство Максуел са притежавали толкова имоти в района. Имаше, обаче, една градска къща: на снимката от охранителната камера, в която Али стоеше пред нея. Приятелят на Спенсър, Чейс, който поддържаше уебстраница за случая с Али, беше открил тази снимка и двамата със Спенсър бяха намерили къщата — не че в нея бяха открили някакви следи от Али. Но тя се оказа собственост на Джоузеф и Хариет Максуел — родителите на Ник, за когото тогава те все още не знаеха.

Но къде се намираха другите им имоти? Възможно ли бе Али да се крие в някой от тях?

Емили стисна зъби, стана бавно от масата и огледа кухнята, сякаш в помещението се намираше нещо, което можеше да й подскаже отговора.

Но това не й помогна. Тогава момичето изхвърча от стаята.

— Емили? — извика майка й след нея. — Трябва да хапнеш нещо!

— Ей сега се връщам! — извика Емили през рамо.

Чу се издрънчаването на лъжица в купа.

— Тя се държи толкова странно — чу Емили шепота на майка си.

Момичето се изкачи по стълбите и тръгна по коридора към стаята си. Затвори вратата и я заключи, хвърли се по корем на леглото и отвори лаптопа си. Преди известно време Спенсър й беше дала интернет адреса на имотния регистър, в който бяха изредени всички сделки с имоти в района на Филаделфия. Тя отвори страницата и написа името Максуел в търсачката. Появи се цяла поредица резултати и Емили бързо стесни търсенето. Естествено в списъка съществуваше и градска къща в Роузууд — която сега се продаваше. Имаше втора, в Брин Мор, както и няколко имота, които вече се бяха сдобили с нови собственици. И накрая, в дъното на страницата, погледът й попадна на последния резултат. Ашлънд. Статутът на имота беше: за продан.