Убийството на Линда [bg]

— И това е в общи линии — каза Рогершон, погледна Бекстрьом и въздъхна.

— Ти какво мислиш?

— Глупачката се е събудила през нощта, защото кучетата й са се разлаели. Самата тя не знае кога точно. Най-вероятното обяснение е, че кучетата й лаят непрекъснато. Когато ние позвънихме, ни посрещна неистов лай.

— Защо тогава е отишла да погледне през шпионката? — попита хитро Бекстрьом. — Така ли прави всеки път, когато кучетата й започнат да лаят?

— Тя твърди, че не. Искаш ли дати кажа какво мисля? — Рогершон въздъхна изморено.

Бекстрьом кимна.

— Било е посред нощ, лятно време, тя е прочела във вестниците колко много крадци плячкосват жилищата на отпътували стопани, а почти всичките й съседи са извън града. Според мен тези факти изцяло обясняват защо е погледнала през шпионката.

— Но защо са лаели кучетата? — не се предаваше Бекстрьом.

— Не ме питай за тях. Попитай някой колега, който обучава служебни кучета. Ще се зарадва. В глупавите глави на тези хора няма друго, освен псета.

— Защо са лаели кучетата? — повтори Бекстрьом.

— Сигурно защото са чули как Линда се прибира. Ако вярваме на стопанката им, те имали много силно развит слух. Ще се видим в хотела.

— Да не забравиш да купиш бира — напомни му Бекстрьом. — Няма нужда да ме черпиш. Достатъчно ми е да ми върнеш всички бири, които изпи за моя смета.

Преди Бекстрьом да излезе от управлението, той се обади на криминалния експерт Еноксон да го пита какво са открили при огледа на вратата на госпожа Ериксон.

— Огледахме под силна светлина и проверихме с магнитна четка. Вратата, дръжката, процепа за пощата, гумените уплътнения на вратата, части от стената, където може да се е подпрял, парапета към етажната площадка. Както вероятно си спомняш, още в самото начало проверихме асансьора за отпечатъци.

— И?

— Нищо. Само нейните. Тази лелка сигурно се чувства самотна и гледа да си намери компания. Или пък е искала да привлече внимание към себе си?

Когато влезе в хотелската си стая, Бекстрьом завари дрехите си доставени, сгънати и подредени в спретната купчини, които заемаха, кажи-речи, цялото свободно пространство в стаята му. Освен това персоналът услужливо бе спазил указанията му да впишат разходите по прането в общата сметка за престоя му като „поддръжка на служебно облекло“. После Рогершон се появи с цял стек силна бира — колкото всъщност му дължеше. „И това ако не е Коледа“, помисли си Бекстрьом и съвсем забрави за намерението си да се обади и да побъбри по телефона с онази лигла Карин.

— В минибара имам няколко студени бири. Хайде да ги изпием, преди да слезем за вечеря — предложи Бекстрьом.