Господари на войната [bg]

10

Мухамад притежаваше всичките качества на посредника. Хитър, приказлив, нервен, хлъзгав като риба. Показа им колите — кафяво рено и червен фолксваген — с патос на търговец, предлагащ бентли. И двете бяха стари, с издраскани, хлътнали и ръждясали ламарини. Бяха украсени с религиозни символи и броеници според обичаите в тази част на света и миришеха на бензин и хашиш.

— Много добри коли — повтори Мухамад.

— Да — измърмори Джак, докато ги оглеждаше. — Достатъчно добри, за да накарат Джереми Кларксън[22] да се надърви.

— Джереми? — попита въодушевено Мухамад — Кой Джереми? Ваш приятел? Още приятели идват?

— Не — отвърна Дани. — Няма други. Само ние сме.

Бъкингам не каза нищо, но очите му се стрелнаха на запад към мястото, където бяха оставили Спъд и Грег. Дали посредникът забеляза? Дани нямаше представа.

Джак беше включил двигателя на една от колите. Дани погледна към двамата придружители на Мухамад и заяви:

— Е, добре, време е да се разделим.

Мухамад се обърна към Бъкингам и се усмихна, показвайки отвратителните си зъби.

— Къде ще отидете в наша бедна страна?

Дани не успя да отреагира достатъчно бързо. Бъкингам вече беше отговорил на посредника:

— В Алепо.

Мухамад присви очи.

— Аха. В Алепо. Много добре…

— Нали чухте какво каза приятелят ми? — прекъсна го Джак. — Време е да изчезвате.

Посредникът се направи, че не го е чул, и се обърна към Дани.

— Плащаш веднага!

— Много искаш, приятел. Вече са ти платили. Време е да тръгвате.

Лицето на Мухамад стана гневно. Очевидно се канеше да спори. Дани извади пистолета си от жилетката и го допря до главата му.

— Тръгвай — каза тихо.

Поведението на Мухамад се промени изцяло. Той отстъпи назад, изкрещя нещо на арабски на спътниците си и се поклони раболепно на Дани, а очите му шареха подозрително. Тримата мъже се качиха в първата кола. Двигателят избумтя и колата потегли. Дани и Джак я наблюдаваха, докато се отдалечаваше в мрака, а после се обърнаха към Бъкингам. Лицето на Джак беше потъмняло от гняв.

— Предупредих те да ни оставиш ние да говорим — изръмжа той.

Очите на Бъкингам се разшириха от изненада.

— Казах им, че ще ходим в Алепо — Погледна към Дани с надеждата, че той ще го подкрепи. — Мислех си, че се опитвате да го заблудите.

Дани обърна очи в посоката, в която беше потеглила колата.

— Алепо е на сто километра от турската граница. Ако отивахме там, никога нямаше да тръгнем от това място. Мухамад, или както и да се казва този мъж, разбра, че го лъжеш.

Помъчи се да говори спокойно, макар че беше не по-малко ядосан от Джак.

— И какво, по дяволите, трябваше да кажа? — попита Бъкингам.

— Трябваше да си мълчиш — отвърна Джак.

— Вече не можем да направим нищо — каза Дани. — Трябва просто да бъдем нащрек.

— Разбрано — измърмори Джак.