Всичко започна в книжарничката на Хюго [bg]

Следващия вторник сутринта двамата с Хюго бяхме сами във „Водното конче“. Джейсън не беше на работа, защото си беше взел почивка като никога. Беше дошъл моят ред. Отне ми два дни отново да подредя раздела за любовни романи, след като Джейсън ги беше наредил по цветове. На този етап бях сигурна как Джейсън си мислеше, че ще подмина обидата и ще го оставя да се измъкне безнаказано. Грешеше.

Разделът за научна фантастика и фентъзи се намираше по рафтовете на западната стена на книжарницата и стигаше чак до ъгъла и до вратата на офиса на Хюго. Докато останалата част от книжарницата приличаше на лабиринт от улички в средновековен град, разделът за научна фантастика и фентъзи на Джейсън беше като проектиран от римски архитекти. Изданията с меки корици бяха отделени от малкия формат с дребен шрифт, а поредиците като „Стар Трек“, „Междузвездни войни“, „Конан Варварина“, „Убежището“, „Светът на крадците“ и така нататък и така нататък, бяха отделени от всички останали в друга секция.

Не знаех много за света на научната фантастика и фентъзито, но бях изкарала достатъчно време с Джейсън във „Водното конче“, за да знам едно нещо. Трябва да уважаваш поредиците. Книги от една поредица трябва да са на едно място, което не е голям проблем, ако са написани от един и същи автор. Но някои поредици, като „Междузвездни войни“ например, имаха много различни автори, но все пак вървяха заедно, защото бяха част от една поредица. Днес обаче щях да ги освободя.

Книгите от „Междузвездни войни“ бяха много търсени от клиентите на „Водното конче“ и заради това човек си мисли, че Джейсън би ги наредил отпред на видно място. Той обаче ги криеше на последната редица в най-затънтения ъгъл на раздела, далеч от очите на обикновените зяпачи. Ако някой го попиташе къде се намират, Джейсън се насочваше с бавна крачка към раздела и задаваше въпроси от рода на: „Какво означава акронима СИД в СИД изтребителите?“ или пък „Какво представлява Облачния град?“ Ако отговорите бяха правилни, Джейсън водеше човека до съкровищата си и му правеше отстъпка. Ако отговорите бяха неправилни обаче, той махаше по посока на раздела и не обръщаше повече внимание на виковете за помощ, когато клиентът се изгубеше. Също така там някъде дебнеше Грендел, чието любимо място за спане беше в този раздел, така че не се изключваше и възможността да изгубиш някой крайник.

Аз обаче имах предимство, докато си проправях път към поредицата „Междузвездни войни“. Знаех точно къде се намира Грендел — спеше в уютната си дупка, която Джейсън беше издълбал за него на четвъртия ред на височината на рамото ми точно под поредицата за Конан Варварина. С крайчеца на окото си — никога не беше добра идея да се изправиш очи в очи с Грендел. освен ако не си носиш собствена банка кръв — видях как вирна глава и приклекна готов за нападение. Бях с ръкавици за ски и тъкмо когато се приготвяше да ме перне с лапа, аз го хванах. Зловещи писъци се разнесоха из книжарницата, докато изтичах до задната част на „Водното конче“ и го изхвърлих през вратата до кофите за боклук.