Электронная книга - «Звездните рейнджъри [Starship Troopers]». Краткое содержание книги:
Романът разказва, от първо лице, историята на младия войник Хуан „Джони“ Рико и службата му в Мобилната пехота, футуристична военна част екипирана с енергийни бронирани костюми. Кариерата му започва като редови войник, по-късно подофицер, а накрая офицер във войната между човечеството и арахнидни същества известни като „Дървениците“. През погледа на героя, Хайнлайн разглежда моралните и философските аспекти на страданието, гражданските добродетели, необходимостта от войната, смъртното наказание и природата на детската престъпност.
Когато се върнахме в лагера, аз не отидох на разговор със сержант Зим. Вместо това той ме заговори. Повика ме и ние се отделихме от останалите.
— Да, сър?
— Имам към теб един личен въпрос… така че можеш да не ми отговориш, ако искаш. — Той замълча, а аз се зачудих дали не подозираше, че бях подслушал неговото признание пред Франкел и изтръпнах.
— При раздаването на пощата днес — каза той, — ти получи писмо. Забелязах — по чиста случайност, съвсем не е моя работа — името на подателя. Това е едно често срещано име, но — ето личния въпрос, на който не си задължен да отговаряш — да не би случайно на автора на това писмо да му липсва лявата ръка до китката?
Стори ми се, че долната ми челюст увисна.
— Откъде знаете, сър?
— Бях съвсем наблизо, когато нещастието го сполетя. Полковник Дюбоа? Прав ли съм?
— Да, сър. — И добавих: — Той ми преподаваше в училище история и морална философия.
Мисля, че това беше единственият случай, когато впечатлих сержант Зим, макар и слабо. Веждите му се повдигнаха във формата на половин осмица и очите му леко се разшириха.
— Така ли? Ти си бил изключителен късметлия. — Той помълча. — Когато отговориш на писмото му — ако нямаш нищо против — можеш да го известиш, че корабният сержант Зим му изпраща почитанията си.
— Да, сър. Той също ви праща поздрави.
— Какво?
— Е, не съм съвсем сигурен. — Извадих писмото и прочетох: „…ако случайно попаднеш на някой от бившите ми колеги, предай им моя най-горещ привет“. Това и за вас ли се отнася, сър?
Зим се замисли, очите му гледаха през мен, някъде надалече.
— Е, да, така е. За мен между всички останали. Много благодаря.
Сетне внезапно всичко приключи и той се оживи:
— Девет минути до развода. А ти все още трябва да се изкъпеш и да се преоблечеш. На бегом, войнико!
VII
Боецът безразсъден иска
с живота си да се прости.
Той детството си днес загуби
и свойта гордост и мечти.
Тук всеки ще го унижава,
но туй не ще го впечатли.
Внезапно той ще се пробуди
по-смел от скалните орли.
И ще започне да разбира
самия хаос на света,
и ден за ден не ще живее
тъй както беше в младостта.
Ръдиард Киплинг
Няма да говоря повече за подготовката си като новобранец. В основата си тя беше предимно рутинна работа, която престана да ме угнетява, така че за нея практически няма какво толкова да добавя.
Искам да разкажа обаче за енергийните костюми, отчасти защото бях очарован от тях, а също и защото по-късно те ми докараха доста неприятности. Не се оплаквам — получих, каквото ми се полагаше.
Един войник от МП живее благодарение на бронескафандъра си приблизително по същия начин, по които човекът от групата К-9 преживява със своя кучешки партньор. Енергийното въоръжение е едната причина, поради която ние наричаме себе си „подвижна пехота“, а не просто „пехота“. (Другата причина са космическите кораби, които ни спускат и капсулите, в които се спускаме.) Нашите костюми ни позволяват да виждаме по-добре, снабдяват ни с по-добри уши, дават ни по-здрави гърбове (за да носим тежки оръжия и повече муниции), по-здрави крака, повече разсъдък („разсъдък“ във военизирания смисъл; човекът в костюм може да бъде също толкова безразсъден, колкото и всеки друг — макар че за нас е по-добре да не бъдем), повече огнева мощ, по-голяма издържливост и по-малка уязвимост.
Костюмът не е обикновен космически скафандър — макар че може да служи и за такъв. Той не е предназначен за броня — макар че Рицарите на Кръглата Маса едва ли са били защитени от своите доспехи така добре като нас. Той не е и танк — но всеки отделен МП редник би могъл да посрещне цял ескадрон от тези железни грамади и да ги порази, без да бъде подпомаган от другиго (ако някой е достатъчно глупав да изпраща танкове срещу МП). Костюмът не е космически кораб, но може да лети, а от друга страна, нито космическите кораби, нито бойните самолети могат да се разправят ефективно с човек в бронекостюм, освен чрез тотално бомбардиране на района, в който се намира (все едно да запалиш цяла къща, за да докопаш една бълха!). В противовес на това, ние можем да правим много неща, които нито един кораб — въздушен, подводен или космически — не е в състояние да извърши.