Записки от една голяма страна
- Автор: Брайсън Бил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ния Рибарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Записки от една голяма страна». Краткое содержание книги:
Отделният щат решава какво може или не може да се преподава в училищата в неговите граници, и на много места, особено в Южните щати, учебните програми трябва да се придържат към крайно ограничени религиозни възгледи. В Алабама например по закон еволюцията трябва да се обяснява единствено като недоказана теория. Във всички учебници по биология трябва да присъства следният текст: „В настоящия учебник се обсъжда теория на еволюцията — противоречива теория, представяна от някои учени като научно обяснение за произхода на живота“. По закон учителите са длъжни да отделят същото време за обсъждане на представата, че светът е бил сътворен за седем дни, и че всичко на тази земя, включително изкопаеми, въглищни залежи, кости от динозаври, не може да бъде по-старо от 7500 години. Не си спомням надписа на регистрационните номера на автомобилите от Алабама, но бих предложил „Гордеем сме, че сме толкова изостанали“.
Всъщност не би трябвало да се заяждам, защото и Ню Хемпшър може да се похвали с порядъчно закостенели закони. Ню Хемпшър е единственият щат, който не празнува Деня на Мартин Лутър Кинг (нали разбирате, имал е вземане-даване с комунисти), и е един от двата щата, които не дават дори минимални права на хомосексуалистите. Нещо по-лошо, Ню Хемпшър се отличава с един от най-идиотските надписи на регистрационните номера — странно войнственото изявление „Живей свободен или умри“. Може би приемам тези неща прекалено буквално, но действително ми е крайно неприятно да шофирам насам-натам под категоричния обет, че смятам да ритна камбаната незабавно, ако нещо вземе да се обърка. Бих предпочел нещо малко по-уравновесено и не задължително свързано със смъртен изход — като например „Живей свободен или се разсърди“ или „Живей свободен, но ако ти е все едно, карай както намериш за добре“.
От друга страна, Ню Хемпшър е единственият щат, който дава на обитателите си напълно законното право да се вдигнат на бунт и да свалят правителството. Нямам никакво намерение да се възползвам от това си право, но нали разбирате, има известна утеха в съзнанието, че съществува и такава последна възможност, особено ако започнат да вършат безобразия с учебниците.
Войната с наркотиците
Наскоро научих от един стар приятел, който живее в Айова, родния ми щат, че там е достатъчно да бъдеш заловен с една единствена доза ЛСД, за да ти друснат седем години затвор без право на обжалване.
Няма никакво значение, че си например на осемнайсет години, че преди това никога не си нарушавал закона, че един седемгодишен престой в затвора ще съсипе целия ти живот, и че удоволствието да те държи зад решетки струва на държавата 25 000 долара годишно. Няма значение, че може и да не сте били наясно, че притежавате ЛСД, че някой познат е пъхнал дозата в жабката на колата ви, или е видял да влиза полиция на някой купон и я е пъхнал в ръката ви, преди да успеете да реагирате. Няма никакво значение има ли смекчаващи вината обстоятелства. Това е Америка през деветдесетте години и когато става дума за наркотик, изключения не се правят. Следващото дело, моля.
Почти невъзможно е да се преувеличи строгостта, с която се преследват престъпленията, свързани с наркотици в САЩ. В петнадесет щата можете да получите доживотна присъда само защото притежавате един-единствен корен марихуана. Нют Гингрич, говорителят на Конгреса, наскоро предложи, ако някой бъде заловен да внася само петдесет грама марихуана в САЩ, да получи доживотна присъда без право на обжалване. Всеки, заловен да внася повече от две унции, да бъде екзекутиран. Понастоящем в Конгреса тече обсъждането на закон, изготвен в подобен дух.
Според едно изследване от 1990 година, 90% от лицата, уличени за първи път в притежание на наркотици, са били осъдени от федерално съдилище на средно пет години затвор. За сравнение, лица, уличени за първи път в упражняване на насилие, са получавали по-рядко смъртни присъди и средната стойност на престоя им в затвора е била четири години. Накратко казано, по-малко вероятно е да влезете зад решетките, ако ритнете някоя възрастна дама по стълбите, отколкото ако ви опипат, че притежавате една доза от която и да било забранена субстанция. Може да ме наречете мекушав, но това ми се вижда малко неадекватно.
Много моля да бъда разбран правилно — през ум не ми минава да говоря в защита на употребата на наркотици. Съзнавам напълно, че наркотикът може да ви унищожи необратимо. Един мой съученик прекали с ЛСД-то през 1977 и оттогава си седи на люлеещ се стол на верандата в бащината си къща, хили се и съзерцава ръцете си. Знам много добре какви последици имат наркотиците. Просто не съм стигнал дотам, че да смятам за подходящо проявата на глупост да се наказва със смърт.