Записки от една голяма страна

Умирам да се заяждам и коментирам тези текстове. Когато прочета например обичайния текст на табелка от Пенсилвания, „В Пенсилвания имате приятел“, се обръщам към спътниците си с въпроса: „че защо не се обажда тогава?“. Само че аз съм единственият, който счита подобни коментари за забавен начин да съкратиш едно дълго пътуване.

Интересно е — е, може би не чак толкова интересно, но със сигурност вярно — че текстовете на табелките на много от щатите са практически безсмислени. Така и не можах да схвана какво са имали предвид жителите на Охайо, когато са нарекли щата си „Щат на еленовото око“. Нямам и най-смътна представа какъв е поводът щатът Ню Йорк да бъде окачествяван като „Имперския щат“. Доколкото ми е известно, безспорно немалкото качества на въпросния щат не включват отвъдморски колонии.

От своя страна Индиана се нарича „The Hoosier State“33, при това от 150 години насам. Никой до ден днешен не е дал задоволително обяснение на произхода на това определение (може би защото в крайна сметка никой не се вълнува от този въпрос). Аз пък мога да ви кажа от собствен опит, че ако споменете нещо по въпроса в някоя книга, поне 250 жители на Индиана ще ви пишат с 250 различни обяснения. Единно ще бъде само мнението им, че сте идиот.

Всичко това би трябвало да послужи за встъпление към посланието на тази глава, а именно, че САЩ не е толкова държава, колкото сбор от 50 малки, независими държавици. Ако забравите това, сами сте си виновни. Това се дължи на установяването на федерално правителство след края на Войната за независимост, когато някогашните колонии си нямали вяра една на друга. За да има мир, на отделните щати бил даден извънреден диапазон от правомощия. До ден днешен много неща, свързани с личния ви живот, влизат в самостоятелната юрисдикция на отделния щат — къде, кога, и на каква възраст имате законно право да консумирате алкохол; дали можете да носите скрито оръжие, да притежавате фойерверки и да играете хазартни игри; на каква възраст имате законното право да шофирате; дали срещу вас може изобщо да бъде издадена смъртна присъда и дали тя да бъде смърт на електрическия стол или умъртвяване чрез инжекция; различни са и критериите колко лош трябва да бъде човек, че да се докара дотам, и така нататък.

Ако изляза от нашето градче, Хановър, прекося река Кънектикът и вляза в щата Вермонт, незабавно ставам обект на действието на към 500 закона, различни от тези, които важат при нас. Трябва например задължително да си слагам предпазния колан, да си осигуря разрешително, ако искам да работя като зъболекар и да се откажа от всякаква надежда да рекламирам по крайпътни билбордове, защото Вермонт е един от двата щата, които категорично забраняват реклами по магистралите. От друга страна обаче мога да нося безнаказано огнестрелно оръжие, а ако ме арестуват, задето съм шофирал пиян, мога напълно законно да откажа да дам кръвна проба.

Като се има предвид, че и без това винаги си слагам предпазния колан, не притежавам огнестрелно оръжие и нямам ни най-малко желание да си завирам ръцете в хорските усти, дори срещу заплащане, тези проблеми не ме засягат. На други места обаче разликите в законодателството на отделните щати могат да бъдат драматични, че дори и плашещи.