Да яздиш диво пони

— Не се приближавай толкова близо до муцуната му. Той не обича.

Елисън и Блу, който слезе от камиона, започнаха да приближават понито в гръб, а то се спря — значи Джоузи бе права.

Стигнаха до рамото му и го потупаха, но въпреки че понито кротуваше, личеше си, че то разбира, че нещо става… Преди да реагира, Блу провря оглавник през муцуната му. Не бях забелязал оглавника в ръката на Блу — вероятно го беше скрил заради понито. Оглавникът беше направен само от бяло въже, юзда нямаше. Още с нахлузването му Скоти, който стоеше до нас, се нахвърли срещу Блу. Бях се загледал в понито и не видях как подскочи Скоти. Единственият човек, който го беше наблюдавал, бе сержант Колинз. Той сграбчи Скоти почти във въздуха, тъкмо когато се беше засилил към Блу и Елисън Еър.

— Такива да ги нямаме — развика се Колинз, опитвайки се да удържи боричкащия се Скоти.

— Ще го вземат! Ще го вземат! — викаше Скоти. — Пуснете ме!

— Престани! — строго каза татко на Скоти. — Кит, кажи му, че всичко е наред.

Някои от хората крещяха на Колинз да пусне Скоти, други пък му подвикваха да арестува малкия дивак и да го прати там, където му е мястото.

— Всичко е наред, Скоти, всичко е наред — казах аз, като се приближих до него. — Няма да го вземат.

Колинз стискаше Скоти за врата.

— Откъде знаеш? — сподавено попита Скоти.

— Татко няма да им позволи — казах аз, тъй като друго не можах да измисля. Не винях Скоти, тъй като Еър, в правените си по поръчка бричове и ботуши, заедно с Блу и този камион наблизо създаваше впечатление на всемогъщ богаташ, който заграбва всичко пред себе си.

Забелязах, че Том побягна напред и сграбчи оглавника. Блу се опита да го избута настрани.

— Том — обади се татко, — ела тук!

— Не можете ли да обуздаете това момче? — попита Елисън Еър баща ми, като имаше предвид Скоти.

— Моля да извините поведението му — студено каза татко, — но той погрешно сметна, че…

— Просто искам да заведа понито при дъщеря си. Имате ли нещо против? — попита Елисън Еър.

— Разбира се, че не. Кит, отвори вратата!

Колинз пусна Скоти, аз отворих вратата, а Елисън и Блу поведоха понито, което вече нервничеше, към камиона и Джоузи. То се стресна пред камиона, но Блу го поуспокои и Джоузи успя да сложи ръце върху главата му.

Сякаш бяхме свидетели на мелодрама. Джоузи беше твърде горда, за да плаче пред хора, и въпреки че напълно владееше стиснатите си малки устни, очите и брадичката си, две неудържими сълзи се търкулнаха като перлички по загорелите й бузи.

— Бо — каза тя, — лошо животинче такова!

Погледнах Скоти. Следеше Джоузи с полузяпнала уста и широко отворени очи, чувствайки за пръв път болката от съперничеството. Струва ми се, той разбираше, че неговата мъка е и нейна мъка. А Джоузи сигурно чувстваше, че болката и нещастието им са едни и същи.

— Взимайте понито и си го карайте в къщи! — извика някой на Елисън Еър.