Да яздиш диво пони
- Автор: Олдридж Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Абаджиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Да яздиш диво пони». Краткое содержание книги:
Джеймс Олдридж е автор и на много книги за възрастни, повечето от които са преведени на български.
След ден-два Скоти и Джоузи успяха да придадат приличен вид на понито, но отношенията им продължаваха да бъдат недружелюбни. Скоти отиваше в обора преди девет или след четири часа̀. Джоузи, която не ходеше на училище, идваше в единайсет, а понякога и в три следобед. Обикновено Елисън Еър следеше много строго как вървят учебните занимания на Джоузи, а гувернантката й мис Стийл (млада жена с руси коси на кок) не търпеше никакви капризи от страна на Джоузи. Сега, изглежда, се бе съгласила да я поразпусне за няколко седмици и дори понякога я придружаваше в малкия камион.
— Стой настрани от оградата, Джоузи! — викаше нервно мис Стийл, когато Джоузи беше в количката си. — Пази си ръцете, моля те!
А един ден — както трябваше да се очаква — Скоти и Джоузи се срещнали. Скоти бил позакъснял, тъй като баща му си порязал ръката и той трябвало да издои кравите вместо него. Тъкмо мъкнел ведрото с вода и Джоузи пристигнала. Седяла в камиончето с мис Стийл и гледала Скоти: Скоти занесъл водата, излял я в коритото, напълнил със слама тенекията, после я изсипал в яслата и най-накрая събрал изпражненията с гребло и ги скупчил на едно място.
— Миех лицето и ръцете си в коритото — ядосано ни разказваше Скоти, — когато гувернантката й каза, че някой трябвало да ми каже, че не е хигиенично да се мия там.
— А защо тя не ти го каза? — попита Дорис Даулинг. (В момента обядвахме около дънера в училищния двор.)
— Не знам. А Джоузи Еър й отвърна: „Ш-шт, не му говорете! Нито дума!“.
Скоти си свършил работата, облегнал се на оградата, а Джоузи се придвижила с количката си до ливадката. Започнала да реши понито с хубава четка и както ни разказа Скоти, през цялото време му говорела, милвала го с ръце и го потупвала по главата. Всички знаехме как Джоузи обичаше да обсипва с нежности Бо, докато Скоти се отнасяше към Таф така, както се отнасяше и към себе си. Скоти наблюдавал сцената с презрение. Бил убеден, че на понито му е противно всичко това.
Двамата се срещнаха само още веднъж. Рано една сутрин Елисън Еър докара Джоузи. Спряха до портата и започнаха да наблюдават как Скоти пълни яслата със слама.
— Много му сипваш — каза Елисън.
— Изяжда си го — отговори Скоти.
— Въпреки това много му даваш — повтори Елисън. — То не се движи достатъчно. Дай му малко слама и малко овес. И ще му бъде съвсем достатъчно.
— Той не яде овес — възрази Скоти. — Не обича.
— Глупости!
— Не обича! — извика Джоузи на баща си от камиона.
Странно, но Джоузи и Скоти разговаряха само чрез Елисън Еър, сякаш той им беше гръмоотвод. Никога не разменяха дума помежду си. Колко жалко, мислех си аз, че не искат да говорят един с друг. А това, че и двамата твърдяха, че понито не обича овес, беше наистина необяснимо. След кратки пререкания решихме, че това все още не е доказателство за нищо.
— Кажи му да не дърпа така гривата — обърна се Джоузи към баща си.
Скоти побутваше понито и го дърпаше за гривата, за да го отстрани от яслата, докато я пълнеше. Дърпаше гривата така, сякаш дърпаше котва.
— Но защо го дърпаш така силно?! — обърна се грубо Елисън към него.
— Кажете й, че него не го боли — възмутено отговори Скоти. — Пуснеш ли го веднъж, веднага ще ти извърти някой номер!
В този миг аз видях полуусмивката на Елисън и реших, че е доловил печално-смешната страна на цялата ситуация между тези двама непримирими врагове. Според мен Елисън Еър се възхищаваше на Скоти за това, че смееше да му противоречи — босоног и синеок, с риза, ушита от нечии кадифени пердета.
Колкото повече се проточваше това съперничество между двете деца, толкова повече се обърквахме. Понито явно реагираше и на двамата и когато заговорихме за това по време на вечеря, татко каза:
— Животните винаги разбират, когато са център на внимание. Няма съмнение, че понито се възползва от този случай!
Повярвах му, тъй като това малко уелско пони бе така лукаво, че някак по човешки се забавляваше, като дразнеше хората около себе си. Един ден го зърнах да хапе Скоти. На другия ден събори Джоузи от количката. Но видях и друго: понито подтичваше след Скоти като куче, а след това слагаше главата си в скута на Джоузи и се закачаше с нея, а тя седеше в количката и го милваше.