Да яздиш диво пони

— Да ви закарам ли, момчета? — извика той.

Отношенията ни с Иси бяха приятелски. Често взимахме празни бутилки от кока-кола от задния двор на фабриката му и после му ги продавахме по едно пени всяка. Иси знаеше това, но почти никога не се сърдеше.

— Е? — подкани ни той, като видя, че се колебаем.

Разходка в спортна кола… Не чакахме втора покана. Двамата с Том се запътихме към колата, но когато се обърнахме да изчакаме Скоти, видяхме го да изчезва зад една ограда. Все още не се доверяваше на който и да е — особено на хора в спортни коли.

— Къде хукна? — попита ни Иси.

— Не иска да приказва с никого — рече Том. — Обиден е нещо…

Мистър Сайън се засмя.

— Има безпогрешен инстинкт да изчезва, щом го надушат данъкосъбирачите.

— Какви данъкосъбирачи? — зачуди се Том.

— Шегувам се, Том — каза мистър Сайън. — Имам предвид шотландските събирачи на налози, които непрекъснато са търсели Роб Рой. Между другото, предайте на баща си, че днес беше чудесен. Аз по принцип не съм привърженик на проклетата му английска нравственост — честно казано, не мога да я търпя, но той е единственият, който е способен да отърве малкия Пири. Басирам се, че ще спечели делото „Пони“.

За пръв път някой наричаше делото така. И в бъдеще то си остана с това име. Но това не беше така интересно, както отношението на Иси Сайън. Очаквах, че като фабрикант той би бил на страната на Елисън Еър. Но кой знае защо, той бе на страната на Скоти. Странно, но като слизахме от колата, той пъхна ръка в джоба си и извади два шилинга.

— Ето малко дребни пари — каза той. — Дайте ги на приятеля си и му кажете, че са от Иси Сайън.

— Колко е добър този Иси — каза Том, докато гледахме спортната кола, която изхвърча шеметно по средата на пътя.

Като се върнахме в къщи, свърших всичките си задължения с особено старание — може би татко ме беше видял в съда и се канеше да ме накаже. Не ми се искаше да си усложнявам положението и ето защо нацепих дърва, налях газ в лампата на татко (той обичаше бялата светлина, а така се пестеше и електричество), изчистих кухненския канал и измих паничките, в които татко хранеше двете ни кучета и котки. Той се върна в шест часа, когато усърдно пишех домашното си от сто и петдесет реда. Не продума, но това все още не означаваше нищо. Дойде време за вечеря, а все още не ми бе наредено да се наведа над облегалката на дивана, за да си получа четирите солидни удара за отсъствието ми от училище. Бях спасен, но имах чувството, че татко знае всичко. Може би му беше приятно, че проявявам интерес към делото (не към самия него), или пък означаваше какъв голям интерес бе предизвикало то и затова затваряше строгите си очи пред простъпката ми.

— Кога ще започне Елисън Еър новото дело срещу сина на Пири? — попита мама, след като татко й разказа много накратко за случилото се в съда.

— Елисън явно няма търпение да получи понито. Иска го колкото се може по-бързо. Така че Страп може да го включи в едно от следващите заседания. След две седмици, предполагам.