Исторически новели
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротей Гетов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Исторически новели». Краткое содержание книги:
Това разказала майката. Щом узнал онова, което искал, Демарат взел пари за из път и поел към Елида, казвайки, че уж тръгва към Делфи, за да се допита до оракула. Но спартанците се впуснали да го гонят, понеже се усъмнили, че се опитва да избяга. Демарат обаче успял някак си да ги изпревари и да премине от Елида на остров Закинт. Спартанците също преминали на другия бряг подир него, но не могли да го заловят — хванали само слугите му. Закинтците не склонили да им го предадат и Демарат тръгнал след време оттук по море към Азия при цар Дарий. Царят го приел богато, като му дал и земя, и градове. Така и при такива обстоятелства отишъл Демарат в Азия, след като много пъти и със съвети, и с дела се прославил в очите на спартанците, а най-вече с това, че им донесъл победа на олимпийските надбягвания с впряг от четири коня — нещо, което нито един цар в Спарта не е успявал да направи.
Замогването на алкмеонидите
Алкмеонидите и по-рано били прочут в Атина род, но от времето на Алкмеон, а после и на Мегакъл, те съвсем се прочули. Най-напред Алкмеон на драго сърце помагал и услужвал на лидийците, идещи по поръка на Крез от Сарди към прорицалището в Делфи. От лидийци, посетили прорицалището, Крез чул за сторените добрини и изпратил да поканят Алкмеон в Сарди. Щом той пристигнал, Крез обещал да го надари с толкова злато, колкото Алкмеон сам можел да изнесе наведнъж. Като разбрал какъв дар му се дава, Алкмеон намислил и се заел да изпълни следното: облякъл широк хитон, който правел дълбока като пазва гънка, обул най-големите ботуши, които намерил, и тръгнал, поведен, към съкровищницата. Като се озовал там пред една купчина злато на прах, натъпкал най-напред злато около пищялите си — колкото побрали ботушите, после напълнил цялата пазва и посипал със злато на прах косата си; сложил и в устата си и тогава излязъл от съкровищницата, като едва се тътрел с ботушите. Устата му била претъпкана и целият се бил подул — приличал на всичко друго, но не и на човек. Като го видял, Крез прихнал да се смее, оставил го да отнесе всичкото злато и освен това му дал други, не по-малко ценни дарове. Така този род забогатял много и Алкмеон могъл да поддържа впряг от четири коня, с които спечелил надбягването на олимпийските празненства.
След време, през следващото поколение, Клистен, тиранът на Сикион, издигнал още повече този род и го направил много по-именит от всякога. На този Клистен, син на Аристоним, внук на Мирон и правнук на Андеас, се родила дъщеря, която нарекли Агариста. Той решил да я даде за жена на мъжа, който се покаже най-достоен от всички елини. Затова, след като спечелил надбягването с колесници по време на олимпийските празненства, Клистен разгласил съобщението: „Който елин се мисли за достоен да стане зет на Клистен, да се яви до шестдесет дни, а може и по-рано, в Сикион. Година след изтичането на тези шестдесет дни Клистен ще обяви избраника за мъж на дъщеря си.“ Заприиждали тогава женихи, дошъл всеки уверен в себе си и горд с родното си място елин. Клистен им подготвил места за надбягване и борба и се заел само с тяхното посрещане.
Когато до уречения ден женихите надошли, Клистен разпитал първо всеки за родното му място и произхода, а после, като ги задържал една година, подложил на изпитание както мъжките им качества и поведение, така и техните знания и характери. И с всеки поотделно общувал, и с всички заедно. По-младите извеждал на гимнастически игри, но най-голямо било изпитанието на трапезата. Защото през цялото това време, докато ги държал при себе си, Клистен богато ги гощавал. Тъй или иначе, най-много му харесали дошлите от Атина женихи, а измежду тях предпочитал Хипоклид, сина на Тисандър, заради мъжките му качества и за това, че бил отколешен роднина на Кипселидите в Коринт.