Исторически новели

Аристон след време умрял и Демарат поел царската власт. Но, както изглежда, съдено било онези думи да се разчуят и свалят Демарат от царуването. А Демарат си бил навлякъл силната омраза на Клеомен от по-рано, когато върнал войската, изпратена срещу Елевзина, и особено откакто Клеомен отишъл да залови привържениците на персите в Егина.46

Затова, решен на мъст, Клеомен се споразумява с Левтихид, син на Менарес, внук на Агис, който бил от рода на Демарат, като обещава да го направи цар на мястото на Демарат при условие, че Левтихид го последва срещу егинците. А Левтихид станал голям враг на Демарат поради следното обстоятелство: той бил сгоден за Перкала, дъщерята на Хилон, когато Демарат намислил да отнеме невестата на Левтихид, преварил го, сам грабнал Перкала и я направил своя жена. Затова и се породила омразата му към Демарат, а сега, склонен от настойчивостта на Клеомен, Левтихид обвинил Демарат, като се кълнял, че не било редно той да царува над спартанците, понеже не бил син на Аристон. След обвинението го дал под съд, позовавайки се на онова, което Аристон казал, когато слугата му съобщил, че му се е родил син, а той пресметнал месеците и рекъл, кълнейки се, че синът не бил негов. Левтихид се опрял тъкмо на тези думи, за да докаже, че Демарат нито бил заченат от Аристон, нито било редно той да царува в Спарта, като представил за свидетели ефорите, които заседавали тогава с Аристон и чули какво казал.

Най-сетне, тъй като пренията не преставали, спартанците решили да запитат прорицалището в Делфи дали Демарат, е син на Аристон. Те отнесли въпроса до Пития по настояване на Клеомен, който веднага спечелил на своя страна Кобон, сина на Аристофант, човек с огромно влияние в Делфи. Кобон пък подкупил Перкала, пророчицата, да изрече онова, което Клеомен искал да бъде изречено. И тъй, щом изпратените до прорицалището задали въпроса, Пития отсъдила, че Демарат не е син на Аристон. След време, обаче, когато работата излязла наяве, изгонили Кобон от Делфи, а пророчицата Периала била свалена от почетната служба. По тоя именно начин станало свалянето на Демарат от власт, а сетне той избягал от Спарта при персите заради следната обида: свален от царската власт, Демарат заел изборна длъжност. Веднъж по време на празненствата Гимноперии, когато Демарат бил в театъра, за да се подиграе и присмее с него, Левтихид, който бил вече цар на негово място, изпратил един слуга да го попита как му се вижда изборната длъжност след царската. А Демарат, засегнат от въпроса, отвърнал с думите: „Аз вече опитах и от двете, а той не е. Но този въпрос ще стане начало или на безкрайно бедствие, или на безкрайно благоденствие за спартанците.“ Като казал това, Демарат покрил глава с хитона си и си тръгнал от театъра към къщи, където се приготвил веднага да принесе един вол в жертва на Зевс, а след приношението повикал майка си.