Исторически новели
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротей Гетов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Исторически новели». Краткое содержание книги:
Тъкмо тогава Дарий взел да напада от всички страни града в съгласие с плана им за действие и Зопир сполучил да изиграе хитростта си докрай. Качени по стените, вавилонците се мъчели да отблъснат Дариевата войска, която напирала, а Зопир в това време разтворил тъй наречените Кисийски и Белови врати и пуснал персите да влязат в града. Ония от вавилонците, които били свидетели на измамата, побягнали към храма на Зевс-Бел, ала другите, които не били видели, останали всеки на бойницата си, докато и те разбрали накрая, че са предадени.
Така Вавилон бил превзет за втори път. Щом овладял града, Дарий най-напред съборил стените и разрушил всички врати — нещо, което по-рано не било направено от Кир след първото падане на Вавилон. Сетне Дарий набучил на кол градските първенци — близо три хиляди мъже, но на останалите вавилонци върнал града да живеят в него. Погрижил се освен това да имат жени, та да им се ражда потомство, понеже, както стана ясно в началото, вавилонците удушили своите, за да пестят припасите. Жени били събрани във Вавилон от съседните народи, на които Дарий определил всеки колко да доведе, тъй че броят им възлязъл на петдесет хиляди. От тези жени са родени днешните вавилонци.
Що се отнася до Зопир, той, според както отсъдил Дарий, по заслуги надминал всички перси, раждани преди или след него, с изключение само на Кир, с когото досега никой персиец не е помислял да се мери. Разправят, че често чували Дарий да казва: „Предпочел бих да е невредим Зопир, отколкото да съм господар на още двадесет Вавилона.“ И удостоил Зопир с големи почести — всяка година му поднасял даровете, смятани за най-голямо отличие у персите, дал му и да управлява Вавилон до края на живота си, без да плаща данъци.
Предания за произхода на скитите
Около 512 г. пр.н.е. Дарий предприема голяма наказателна операция, завършила с пълен неуспех, срещу номадските племена от европейска Скития.
Според разказа на самите скити техният народ бил най-младият на света и водел началото си от Таргитай — първия човек, обитавал техните земи, които преди него били пустинни. За този Таргитай се говорят, по моему, неправдоподобни неща, но все пак се говорят — че негови родители били Зевс и дъщерята на речния бог Бористен и че на така произлезлия Таргитай му се родили трима синове — Липоксаис, Арпоксаис и Колаксаис, най-малкият. Те управлявали заедно скитската земя, когато от небето веднъж паднали четири златни предмета — едно рало, един хомот, една секира и една чаша. Пръв ги видял най-големият и пристъпил да ги вземе, но ето че при доближаването му златото пламнало и той трябвало да продължи пътя си. Сетне дошъл вторият брат, ала и с него се случило същото. Златото отхвърлило с горенето си и единия, и другия. Щом обаче се приближил най-малкият, златото загаснало, той го взел и го отнесъл в дома си. Тогава по-големите братя се споразумели да преотстъпят цялото царство на най-малкия.