Исторически новели
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротей Гетов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Исторически новели». Краткое содержание книги:
Ето как отговорил на това послание царят на скитите Идантирс: „Такъв съм аз, персиецо. Пред никого досега не съм побягвал от страх и днес също не бягам от теб, нито върша нещо по-различно от онова, на което съм свикнал в мирно време. Ще ти обясня и защо не ти давам веднага битка. То е, защото ние, скитите, нито поселища имаме, нито посеви, та да препираме от страх да не ги завземете и опустошите, да ги браним от вас с бой. Но ако непременно трябва да се стига, и то по-скоро, дотам, ние имаме царски гробници, на дедите ни. Хайде, намерете ги и се опитайте само да посегнете на тях, та да видите ще се бием ли, няма ли да се бием. А дотогава, освен ако не си наумим друго, бъди сигурен, че няма да влезем в сражение. За влизането в бой — толкова, а за господарите, знай, че за такива смятам единствено Зевс, моя прародител, и Хестия, скитската царица. Вместо земята и водата, за които говориш, ще ти изпратя други по-подходящи — като за тебе дарове. Накрая, в отговор на това, дето се нарече мой господар, аз казвам: «Ще съжаляваш!»“
И скитският цар проводил по човек даровете за Дарий — една птичка, една мишка, една жаба и пет стрели. Персите запитали тогава човека, който ги донесъл, какво означавали тия дарове, ала той им отвърнал, че му било наредено само да ги поднесе и да се върне по най-бързия път. Персите сами, подканил ги той, ако били мъдри, щели да узнаят какъв смисъл се крие зад тия дарове.
Щом чули това, персите се събрали на съвет. Дариевото предположение било, че скитите се предават в негови ръце и че носят всъщност земя и вода, понеже, догаждал се той, мишката се ражда в земята и яде същата храна като човека, а жабата живее във водата, птицата от своя страна има доста голяма прилика с коня, а стрелите значели, че скитите слагат оръжие пред него. Противно на това Дариево тълкуване Гобрий, единият от седемте, които свалили мага, предложил следното: „Ако не се превърнете в птици и не полетите в небето, ако не се преобразите в мишки и не се заврете в земята, ако не се обърнете на жаби и не наскачате из блатата, няма да има спасение за вас, перси, от тези стрели.“
Когато разбрали, че даровете са достигнали до Дарий, скитите излезли с част от войската си и се подредили пред персите в боен ред, пешаци и конница, като за битка. Но ето че между скитските редици и персите изскочил изневиделица заек. Щом го зърнали, скитите развалили бойния си ред и погнали с викове заека. След като попитал какъв е тоя смут у противника и узнал, че скитите са заети с гонитба на заек, Дарий се обърнал към онези, с които разговарял обикновено, и рекъл: „Голямо е пренебрежението на тия люде към нас, сега разбирам, че Гобрий беше прав за скитските дарове. Щом е тъй — а вече и аз мисля като него, нужно е да помислим добре как да си осигурим безопасно завръщане в Персия,“
Отмъщение за кощунството
По обратния път през Дунав и Босфора Дарий се прибира в столицата си Суза. Но оставя в Европа осемдесетхилядна войска под предводителството на Мегабаз, който до 509 г. пр.н.е. успява да установи персийски контрол над Тракия.
След като покорил и пеонците. Мегабаз проводил в Македония пратеничество от седмина перси — най-високопоставените във войската след самия него. Те били изпратени да поискат от Аминт земя и вода за цар Дарий. От Прасийското езеро39 има много пряк път за Македония, а досами езерото се намира мината, която по-късно носела по един талант сребро на Александър, сина на цар Аминт. По-нататък от мината трябва да се прекоси само планината, назоваема Дисор, за да се озове човек в Македония.
И тъй, изпратените за целта перси пристигнали в Македония и когато ги пуснали да влязат при Аминт, поискали му земя и вода за цар Дарий. И Аминт не само им дава, но и поканва персите на гощавка, сетне нарежда великолепна трапеза и ги приема дружелюбно. След като утолили глада си, те продължили да пият и рекли: „Любезни македонецо, ние, персите, имаме обичай, когато предлагаме голяма трапеза, да водим пашите жени и наложници да присядат до нас. Ти ни прие на драго сърце, богато ни нагости, даде също земя и вода за цар Дарий — хайде, зачети и този наш обичай.“ На това Аминт отговаря: „Ние нямаме такъв обичай, перси, а държим мъжете отделно от жените. Но щом вие, нашите господари, настоявате, ще имате и това,“ И Аминт изпратил да ги доведат. Жените били повикани, дошли и насядали една до друга срещу персите. След като се нагледали на хубавите жени, персите рекли на Аминт, че онова, което правел, не било мъдро — по-добре щяло да бъде въобще да не са идвали, отколкото, веднъж дошли, да не седнат до тях, ами да се разполагат срещу им — мъка за техните очи. Нямало как, Аминт наредил на жените да седнат до персите и жените го сторили. Тогава, опиянени доста от виното, персите им заопипвали гърдите, а един дори опитал да целува жената до себе си.
39
Прасийското езеро — по долното течение на река Струма.