Исторически новели

Седмачето

Макар два пъти да се женил, спартанският цар Аристон нямал деца. И тъй като не допускал, че сам има вина за това, се оженил за трети път. Ето как се оженил: Аристон имал един приятел, спартанец, най-близкия му от сънародниците. Жената на този човек била много по-красива от всички жени в Спарта, и то след като от най-грозна станала най-красива. Преди време нейната дойка, като гледала невзрачната й външност — и още това, че за родителите външността й е нещастие — а грозната била дъщеря на богати хора — намислила да почне да носи момиченцето всеки ден в светилището на Елена. Всеки път, когато го занасяла, полагала детето пред изображението на Елена и молела богинята да махне уродливостта му. И тъй, разправят, че веднъж, на тръгване от светилището, пред дойката се появила жена и с появяването си я попитала какво носи на ръце, а дойката отвърнала, че носи дете. Жената поискала да й бъде показано, но тя отказала, понеже й било заръчано от родителите никому да не го показва. Жената как ли не настоявала да и го покаже. Накрая дойката й дала да види детето, като разбрала колко много държи жената на своето. А тя помилвала детето по главицата и казала, че то ще стане най-красивата жена в Спарта. Още на този ден момичето сменило външността си, а като му дошло времето за женене, за нея се оженил Агет, син на Алкид, същият онзи приятел на Аристон.

Но ето че любов по тази жена жегнала Аристон. И за да я има, измисля следното: обещава да подари на другаря си, комуто принадлежала жената, едно нещо, избрано от самия него, от всичко, с което Аристон разполагал, като накарал своя другар също да му подари нещо такова. Агет се съгласил на това, без никак да се побои за жена си, понеже виждал, че и Аристон си има жена. Скрепили с клетва помежду си споразумението, а след време Аристон дал онова — каквото и да е било то, което Агет си избрал от имота му. Тогава, дирейки правото си да отнесе нещо от Агет, Аристон се опитал да отведе жената на своя другар, но Агет рекъл, че е съгласен на всичко друго, но не и на това. Принуден обаче от клетвата и подлото подвеждане, накрая дава да отведат жената.

Тогава Аристон отпратил втората си жена и се оженил за трети път. След време, по-кратко от очакваното — преди десетте месеца да минат, третата жена му ражда син — Демарат. Аристон седял и се съвещавал с ефорите44, когато един негов слуга съобщил, че му се е родил син. А той, помнейки времето, когато довел жената, пресметнал на пръсти месеците и като се заклел, рекъл: „Не може да е мое!“ Ефорите чули, но не му обърнали никакво внимание тогава. А детето растяло и Аристон започнал да съжалява за казаното, твърдо убеден, че Демарат е негов син. А Демарат го нарекли ето защо: преди да се случи всичко това, целият спартански народ се помолил да се роди син на Аристон, на човека, ползващ се с по-добро име от всеки друг цар, царувал в Спарта, Затова и го нарекли Демарат45.