Исторически новели
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротей Гетов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Исторически новели». Краткое содержание книги:
Защо в Спарта е имало по двама царе
Противно на всички поети, спартанците твърдят, че не синовете на цар Аристодем, а самият Аристодем, правнукът на Хилос, ги довел в земите, които владеят сега. Не минало много време и жената на Аристодем, на име Аргея, родила. За нея казват, че била дъщеря на Автесион — правнука на Полиник43. Та тя родила близнаци. Аристодем живял само колкото да види новородените и умрял от някаква болест. Тогавашните спартанци решили да направят по-големия близнак цар според обичая, но не могли да определят кого да изберат от двамата, понеже си приличали като един. Затова, като не могли да разберат кой е по-големият, попитали родилката, а тя им отвърнала, че също не ги разпознава, макар че знаела, и то прекрасно — а отговорила така, понеже й се искало, ако можело някак, и двамата да станат царе. И тъй, спартанците не знаели какво да сторят. И като не знаели какво да сторят, изпратили хора в Делфи да попитат как да се справят с положението. Пития ги посъветвала да приемат и двамата за царе, но по-големият да има повече почести. Това бил отговорът на Пития, а спартанците както и преди не знаели как да открият по-големия, докато не ги подучил един месенец на име Панитес. Този Панитес научил спартанците да следят кое дете майката къпе и храни по-напред — окажело ли се, че тя всеки път започва с едното, то те ще са узнали онова, което търсят и искат да открият. Но ако тя не винаги взема по-напред едното дете, а ту едното, ту другото, трябва да са наясно, че и тя самата не знае повече от тях — тогава трябва да прибегнат до нещо друго. Така, подучени от месенеца, спартанците заследили майката на Аристодемовите синове, без да й дават да разбере защо я следят. И видели, че и за ядене, и за къпане тя се грижи по-напред винаги за едното дете. И като взели за първороден сина, за когото майката се грижела по-напред, спартанците го отгледали в двореца. Нарекли го Евристен, а другия близнак нарекли Прокъл. Разправят, че щом възмъжали, макар да били братя, между тях се появила неприязън, която продължила през целия им живот, а също и между техните потомци.
Седмачето
Макар два пъти да се женил, спартанският цар Аристон нямал деца. И тъй като не допускал, че сам има вина за това, се оженил за трети път. Ето как се оженил: Аристон имал един приятел, спартанец, най-близкия му от сънародниците. Жената на този човек била много по-красива от всички жени в Спарта, и то след като от най-грозна станала най-красива. Преди време нейната дойка, като гледала невзрачната й външност — и още това, че за родителите външността й е нещастие — а грозната била дъщеря на богати хора — намислила да почне да носи момиченцето всеки ден в светилището на Елена. Всеки път, когато го занасяла, полагала детето пред изображението на Елена и молела богинята да махне уродливостта му. И тъй, разправят, че веднъж, на тръгване от светилището, пред дойката се появила жена и с появяването си я попитала какво носи на ръце, а дойката отвърнала, че носи дете. Жената поискала да й бъде показано, но тя отказала, понеже й било заръчано от родителите никому да не го показва. Жената как ли не настоявала да и го покаже. Накрая дойката й дала да види детето, като разбрала колко много държи жената на своето. А тя помилвала детето по главицата и казала, че то ще стане най-красивата жена в Спарта. Още на този ден момичето сменило външността си, а като му дошло времето за женене, за нея се оженил Агет, син на Алкид, същият онзи приятел на Аристон.
Но ето че любов по тази жена жегнала Аристон. И за да я има, измисля следното: обещава да подари на другаря си, комуто принадлежала жената, едно нещо, избрано от самия него, от всичко, с което Аристон разполагал, като накарал своя другар също да му подари нещо такова. Агет се съгласил на това, без никак да се побои за жена си, понеже виждал, че и Аристон си има жена. Скрепили с клетва помежду си споразумението, а след време Аристон дал онова — каквото и да е било то, което Агет си избрал от имота му. Тогава, дирейки правото си да отнесе нещо от Агет, Аристон се опитал да отведе жената на своя другар, но Агет рекъл, че е съгласен на всичко друго, но не и на това. Принуден обаче от клетвата и подлото подвеждане, накрая дава да отведат жената.
Тогава Аристон отпратил втората си жена и се оженил за трети път. След време, по-кратко от очакваното — преди десетте месеца да минат, третата жена му ражда син — Демарат. Аристон седял и се съвещавал с ефорите44, когато един негов слуга съобщил, че му се е родил син. А той, помнейки времето, когато довел жената, пресметнал на пръсти месеците и като се заклел, рекъл: „Не може да е мое!“ Ефорите чули, но не му обърнали никакво внимание тогава. А детето растяло и Аристон започнал да съжалява за казаното, твърдо убеден, че Демарат е негов син. А Демарат го нарекли ето защо: преди да се случи всичко това, целият спартански народ се помолил да се роди син на Аристон, на човека, ползващ се с по-добро име от всеки друг цар, царувал в Спарта, Затова и го нарекли Демарат45.
43
Полиник — син на Едип и Йокаста, един от „седемте срещу Тива“.
44
Ефори — колегия от пет лица в Спарта с големи пълномощия, включващи контрол върху дейността на двамата царе.
45
Демарат — старогр. „измолен от народа“.