Исторически новели

Цар Аминт виждал всичко това, ала си мълчал, колкото и възмутен да бил, понеже се боял премного от могъществото на персите. Александър обаче, неговият син, който присъствал и видял всичко, нали бил млад и ненапатил се, като не могъл повече да се стърпи, рекъл разгневен на Аминт: „Недей стоя до края на пиршеството, татко, а отдай нужното на възрастта си и иди да отпочинеш. Аз ще остана тук да се погрижа за всичко, което се полага на гостите.“ Но Аминт подразбрал, че Александър се гласи да стори беля, и отговорил: „Ти нещо си се разпалил, синко. По думите ти се догаждам, че искаш да ме отпратиш, та да извършиш някое безразсъдство. Затова те моля, за да не ни погубиш, не готви нищо враждебно срещу тези люде, а търпи, каквото и да гледаш, че правят. А за оттеглянето ми от пиршеството ще те послушам.“

След тая молба Аминт си излязъл и Александър се обърнал веднага към персите: „Гости мои, тези жени са изцяло на ваше разположение — можете да имате било всичките, било колкото възжелаете от тях. Вие сами ще посочите кои. Но сега, понеже наближава вече време за лягане, пък и виждам, че хубаво сте си попийнали, пуснете, ако ви е угодно, жените да идат да се изкъпят, та да ги приемете сетне изкъпани.“ Персите одобрили това и жените се прибрали в харема. Вместо тях Александър натъкмил с женски дрехи голобради мъже на брой колкото жените, въоръжил ги с ножове и ги въвел при персите, казвайки с влизането им следното: „Перси, види се, че насладата ви от угощението е пълна. Пред вас е всичко — не само това, което имахме, но и онова, което можахме да ви доставим за случая. И ето че сега, като най-голяма добавка към всичко, ние ви предлагаме нашите майки и сестри, та да се уверите докрай, че ви зачитаме, както заслужавате, да обадите освен това и на царя, който ви е изпратил, че един елин, наместникът в Македония, ви е посрещнал добре с трапеза и ложе.“ Като казва това, Александър настанява до всеки персиец по един мъж македонец, уж че е жена, а когато персите се опитали да ги докоснат, тия мъже ги погубили.