Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
Пещерата на кулата
След като пропълзя около двеста метра, Джак излезе в някаква тъмна зала, където можа да се изправи. Свали си маската и се огледа.
По някаква причина светлината на лампата му не можеше да разпръсне тъмнината. Виждаше някакво езеро право пред себе си, но не и стени. Единствено тъмнина, непрогледно черна тъмнина. И все пак около него определено беше просторно.
Запали палка, но и тя не разкри кой знае какво повече.
Затова изстреля ракета…
… и ахна.
Джак Уест-младши бе виждал доста големи пещери, включително една в югозападните планини на Ирак, където някога се бяха намирали Висящите градини на Вавилон.
Но дори онази пещера бледнееше пред тази.
Наложи се да изстреля още няколко ракети, за да я освети изцяло.
Пещерата бе необятна — невъобразимо огромна, приблизително кръгла и почти половин километър в диаметър.
И бе шедьовър на строителното инженерство: несъмнено представляваше природно образувание, макар и дооформена с помощта на човешки труд — тук бяха работили десетки хиляди работници, прецени на око Джак, — за да стане още по-впечатляваща, отколкото я бе създала природата.
Осем извисяващи се каменни колони подпираха високия таван. Това явно бяха някогашни варовикови сталактити, които с течение на хилядолетията се бяха срещнали със съответните им сталагмити и бяха образували масивни носещи колони. Но по време на този процес цели армии китайски труженици бяха вложили огромен труд, за да ги оформят в красиво орнаментирани колони, окомплектовани с декоративни балкони.
А над всичко това доминираше колоната в самия център на пещерата.
По-дебела от останалите и изцяло дело на човешка ръка, тя изглеждаше като изящна кула, величествена двайсететажна подсилена кула, стигаща до самия таван на пещерата, където се съединяваше с него.
Това определено бе най-украсената от всички колони — по нея имаше много балкони, фортифицирани входове, сводести процепи, а в основата й се виждаха четири каменни стълбища, които водеха до четири каменни портала.
Тази кула и останалите колони бяха заобиколени от широко застинало езеро, запълнено с тъмна маслоподобна течност, която определено не бе вода. Изглеждаше матова под светлината на изстреляните от Уест ракети. От тунела към кулата в центъра се простираше редица издигащи се на два метра височина стълбове с плочи за стъпване — несъмнено нещо като мост, само че мост, който очевидно криеше неприятни изненади.
— Живак — каза Астро, като отдръпна за миг маската от лицето си, за да подуши парите на езерото. — Издава го миризмата. Силно токсичен. Задръства порите и е способен да причини отравяне дори през кожата. Само не падайте в него.
Магьосника се присъедини към Джак и останалите и изрецитира:
В най-високата стая на най-високата кула
в най-ниската част на най-долната пещера
ще ме намериш.
— От Конфуций — поясни. — Книга трета на вечните максими. Досега не можех да си обясня смисъла.
От мястото, където се намираха, започваше сводест път от ковано желязо, който стигаше до първата плоча за стъпване. В нея бе издълбано ново послание на древнокитайско писмо:
Дългото пътуване
започва с една крачка.
Така и това последно предизвикателство
започва и свършва с една крачка.
Магьосника кимна и каза:
— Подходящ цитат. „Всяко пътуване започва с една крачка“ е цитат, приписван едновременно на Лао Дзъ и Конфуций. Историците просто не могат да решат на кого е тази мисъл. Така и тук, където двата пътя най-сетне се събират, има само един цитат.
— Къде е тогава уловката? — попита Ятагана.
Уест разглеждаше плочите, кулата и величествената пещера. Замисълът постепенно му се изясняваше.
— Това е капан за време и скорост — тихо каза той.
— Господи, прав си — съгласи се Магьосника.
Астро обаче се намръщи.
— Какво? Какъв е този капан?
— Голям — загадъчно отговори Магьосника.
— Този вид капани обикновено започват с първата стъпка — поясни Уест. — Тя задейства капана. След това трябва да влезеш и да излезеш, преди капанът да е сработил. Трябва ти бързина и точност — иначе няма да преминеш. Предполагам, че в мига, в който някой от нас стъпи на първата плоча, това включва механизма на капана. — Обърна се към Магьосника. — Макс?
Магьосника помисли малко:
— „В най-високата стая на най-високата кула в най-ниската част на най-долната пещера“. Предполагам, че е там горе — в най-високата стая на онази кула. Мисля, че е дошъл моментът за твоята скорост и умения, Джак.