Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
— Не знам защо и на мен ми се върти същата мисъл — подхвърли Уест.
Той започна да сваля тежката си екипировка и накрая остана по тениска, панталоните си от здрава тъкан, обущата и долната половина на кислородната си маска, така че очите му не бяха скрити. Металната му лява ръка блестеше под мъждивата светлина. Сложи си пак пожарникарската каска и хвана в едната си ръка намотано катераческо въже. Запази колана си с двата пистолета.
— Да не отива сам? — попита изненадано и донякъде подозрително Ятагана.
— За това изпитание най-важното качество е бързината — отговори Магьосника, — а в такива места няма по-бърз на света от Джак. Оттук нататък той е сам. Понеже е единственият, който би могъл да го направи.
— Добре, ясно — прекъсна го Уест. — Стреч, ако прецениш, че съм в опасност, няма да се разсърдя на малко помощ.
— Разбрано, Ловецо.
Джак се обърна към дългата редица плочи за стъпване, която водеше към колосалната кула.
Пое дълбоко дъх.
Засили се и скочи на първата плоча.
Надпреварата
В мига, в който кракът му докосна плочата, в огромната пещера се размърдаха различни неща.
Първо от тавана се посипа откос от сталактити — всеки с човешки ръст; заваляха като дъжд по петите на бягащия Джак Уест.
Джак скачаше от плоча на плоча на два метра над повърхността на мъртвото живачно езеро, а зад него се сипеха островърхи варовикови снаряди. Някои се разбиваха в плочите, по които току-що бе минал, други се забиваха в езерото около тях. Но той съумяваше да изпреварва смъртоносния дъжд.
Най-лошото бе, че канонадата го разсейваше, но точно такъв бе замисълът — да накара стигналия толкова далеч натрапник да сбърка, — само че Джак запазваше концентрация и сили за последния двестаметров спринт.
Стигна до стъпалата в основата на кулата, без да намалява ход, изкачи ги, като прескачаше по две, и се изправи пред високия сводест портал в същия миг, в който на прага му се изсипа малък водопад киселина с кехлибарен цвят.
Джак се гмурна под струята и се претърколи с кълбо напред буквално част от секундата, преди киселината да образува непроходима завеса.
Хвърли поглед назад и видя, че дългата редица плочи за стъпване бавно потъва в езерото.
— Това вече е прекалено…
При тази скорост на потапяне разполагаше с около пет минути, за да се върне, преди единственият му изход от кулата да му бъде отнет.
— Джак! — тревожно извика Магьосника.
— Видях! — извика му в отговор той.
Погледна нагоре и под светлината на лампата в каската си видя, че кулата е изцяло куха — извисяваща се цилиндрична шахта, чезнеща в мрака над него. И тук имаше засечки за хващане с ръце и стъпване с крака.
Задъхан, той започна да се катери по стената. Минаваше покрай ниши с човешки размер. По-странното бе, че над всяка ниша бе издълбан китайският символ за „убежище“.
Протяжен като стон звук го накара да вдигна глава.
Беше характерният стържещ звук на търкалящ се голям камък, после… тихо изсвистяване.
Джак се шмугна в най-близката ниша и покрай него тежко прелетя двутонна канара: така запълваше почти целия диаметър на шахтата, че едва не му отнесе носа.
Джак поднови катеренето, но вече бе готов и предугади следващите два камъка. За щастие „убежищата“ бяха начесто, така че не беше проблем да се скрие навреме.
— Защо, за бога, са положили чак такива усилия да скрият съкровищата си… — измърмори под нос.
В следващия миг, след близо минута катерене, се озова на върха на кулата, там, където тя се съединяваше с тавана на суперпещерата, и влезе в някакво помещение точно под тавана й.
Намираше се в красива квадратна камера, не много по-различна от входната, през която бяха влезли в цялата тази подземна система от пещери и тунели.
Стените бяха сложно орнаментирани: бяха изписани с изображения на Мистерията на кръговете и символа, изобразяващ Машината, а на една от тях, точно над ниска ниша, бе изобразен Философският камък.
Имаше и други гравюри, включително една на четирима царе в тронове, седнали рамо до рамо и заобиколени от петима прави воини, но Джак нямаше време за разглеждане.
Пресече помещението, стигна до нишата и се изправи над малък каменен олтар, на който бе положен изключително красив, изумително изящен и невъобразимо великолепен артефакт — най-забележителният, който бе виждал през живота си.
Философският камък.
Не беше голям, но чистотата на формите му внушаваше благоговение.
Страните му бяха идеално лакирани по характерния за Древен Китай начин — блестящите черни стени бяха покрити с червен лак и напръскани със златни точки.