Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
Бездънна пропаст — трийсетина метра широка и неизвестно колко дълбока. Отсреща се виждаше стена от гладък камък, буквално надупчена от стотици кръгли дупки, подредени в решетка, всяка с размерите на човешка длан.
Малко над центъра на стената имаше тунел с малък квадратен отвор.
Застанал на ръба на пропастта, Джак ритна в нея един изпуснат китайски автомат.
Той полетя надолу в мрака.
Дълго не се разнесе никакъв звук.
Най-накрая дълбоко под тях нещо изтрака.
— Виж ти… — прошепна Джак.
— Джак! — разнесе се глас едновременно в слушалката му и някъде наблизо. — Гледай надолу!
Джак погледна и видя Стреч и Ятагана да гледат нагоре. Стояха на подобен перваз на осемнайсет метра под тях.
Единствената връзка между техните тунели и невероятната надупчена стена бяха два тесни корниза — по един за всеки коридор: по-високият на Уест минаваше по късата лява свързваща стена, а по-долният, на Стреч, беше отдясно.
Покрай корнизите имаше още дупки — бяха за захващане, досети се Джак, но от тях дебнеше смърт. Над всяка дупка без изключение, забеляза той, имаше изгравиран малък китайски йероглиф.
— Класическа китайска гробница капан — каза Магьосника. — Най-лесният начин да различиш грабител на гробове в Древен Китай било да гледаш за мъже без ръка. Това са дупки за отрязване на ръката. Някои позволяват да бръкнеш в тях, за да се хванеш по-здраво. Но в другите има задействана с пружина ножица. Ако; знаеш кои са безопасните, нямаш проблем да минеш. Но ако не знаеш… ще загубиш ръката си и най-вероятно ще паднеш в пропастта.
— И какъв е ключът? — попита Джак.
— Ключът е това. — И Магьосника отиде до стената, на която беше написано:
— „Най-голямото съкровище“ — преведе Магьосника. — Какво според Лао Дзъ е било най-голямото съкровище? — запита той на глас. — Аха… — И се усмихна.
Беше се сетил за древната аксиома на великия мъдрец:
Здравето е най-голялото притежание,
удовлетворението е най-голямото съкровище,
увереността е най-големият приятел,
самоотричането е най-голямата радост.
— Удовлетворението е — каза той на Джак.
И наистина, една от дупките по дължина на левия корниз бе надписана със съответния символ. Така бе и с петата, седмата и още няколко.
— Давай! — извика Магьосника. — Давай! Давай! Давай!
Без да губи време, напълно доверявайки се на своя приятел, Джак бръкна в първата дупка…
… и напипа ръб, за който да се вкопчи.
След това тръгна по корниза над бездънната тъмнина на подземната пропаст.
— И при нас има надпис — извика Стреч: — „Най-благородният път към мъдростта“.
Магьосника, който вече следваше Джак, обясни:
— Това поне е лесно. Търсете китайския йероглиф за „размишление“. Става дума за поговорка, която дължим на Конфуций: „Има три пътя към мъдростта: първият е чрез размисъл, който е най-благородният; вторият — чрез подражание, който е най-лесният, и третият — чрез опита, който е най-горчивият“.
Стреч изслуша обяснението на Магьосника и каза:
— Ясно… виждам го тук през една-две дупки.
— Използвайте само тях, Стреч — предупреди го Джак. — Ако бръкнеш в някоя от другите, ще си изгубиш ръката. Хайде… ще се видим от другата страна.
В крайна сметка Джак се добра до надупчената стена и видя вече отблизо, че и там дупките са надписани.
Гледката беше много объркваща и със сигурност ще — 1116 Да е абсолютно неразбираема за непосветения в тайната.
Но като избираше само дупките, надписани с „удовлетворение“, той откри, че съществува път, който свършва до квадратния отвор на тунела.
Този път водеше нагоре, но след това се спускаше надолу. Междувременно Стреч и Ятагана следваха сходен път от техния корниз от дясната страна на коридора.
През това време Мао и хората му лежаха на пода на коридора; само неколцина тежко пъшкаха на ръба на съзнанието. Другите бяха отпуснати като трупове.
Уест, Магьосника и Астро стигнаха до отвора. След малко към тях се присъединиха Стреч и Ятагана.
— Както изглежда, оттук нататък ще продължим заедно — отбеляза Джак.
Пречупи светеща палка, за да я запали, и я хвърли в тъмната дупка. Разкри се нов дълъг тунел, с квадратно сечение, достатъчно голям, за да може да се пълзи.
— Имаме ли избор? — добави риторично.
После се изкатери до отвора, вмъкна се в него и воден от светлината на лампата на каската си и нова светеща палка, запълзя напред.