Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
Точно под него се виждаше нишата на тесен вход с извити стени. Над входа бе изписан вече познатият му символ на Философския камък, оформен с висящия над него Са-Бенбен:
Почти цилиндричната ниша бе приблизително с размерите на ковчег, а от едната й страна имаше три лоста и беше изписан китайският йероглиф за „жилище“:
Таванът на тясната ниша бе грубо замазан с цимент — очевидно с идеята да се запуши тръба, от която се бе изливала някаква явно неприятна течност.
— Не бих казал, че решението е елегантно — коментира Уест. — Но е ефективно.
Магьосника поклати глава и каза:
— Тази система е проектирана от великия китайски архитект Сун Май — съвременник на Конфуций и също като него някогашен ученик на Лао Дзъ. Сун Май бил истински гений в занаята. Освен това строил замъци, крепостни укрепления и други подобни, така че е бил особено подходящ за тази задача. И как Мао се опитва да се пребори с него? С цимент. Цимент, моля ви се. Колко се е променил Китай през вековете!
— Тази система от капани… — сериозно каза Уест, загледан в тъмнината отвъд входната ниша. — Проучена ли е? Известен ли е примерно редът на отделните капани?
— Няма как да се изследва предварително — отговори Магьосника. — В нея има множество точки на задействане, които могат да се преодолеят само чрез намиране отговора на някаква загадка в естественото й обкръжение.
— Решаване на загадки в естественото им обкръжение. Любимото ми занимание…
— Само че тези загадки са свързани с трудовете на Лао Дзъ.
— О, става все по-интригуващо.
Магьосника огледа циментираната ниша и залата от другата й страна, после кимна към чувалите с трупове и каза:
— Виждам, че китайските ни съперници са се сблъскали със сериозни затруднения. Ако по време на разпита ми бяха задали правилните въпроси, може би щях да им бъда повече в помощ.
— Какъв е номерът? — поинтересува се Уест.
Магьосника се усмихна.
— Какъв е най-известният принос на Лао Дзъ във философията?
— Ин-ян.
— Да — концепцията за дуализма. Идеята е, че всичко съществува или в две разновидности, или има съставни части: добро и зло, светло и тъмно и т.н. Но нещата са малко по-сложни: компонентите на чифта са свързани. В доброто винаги има малко зло и в злото — малко добро.
— Което означава? — подкани го Уест.
Магьосника не отговори. „Сети се сам“.
— Че ако от всичко има по две неща, то и към тази зала има два входа — изхъмка Уест.
Магьосника кимна и каза само:
— И?
Уест се смръщи.
— Вторият вход е свързан с този?
— Браво, приятелю. Отличен.
Магьосника тръгна към широката кръгла шахта в пода, която съответстваше на входния кладенец в тавана, и надникна в нея.
— Действително има втори вход в системата от капани. Ето тук — надолу. Системата от тунели, която се разклонява нататък след тази зала, се нарича Пътят на Учителя. Втората тунелна система под нас е Пътят на Ученика.
— И как са свързани двете?
— Много просто. Трябва да бъдат преодолявани едновременно: двама души, всеки в своя тунел, преминават алтернативно през своите капани, като всеки обезврежда капаните на другия.
— Ти да не се шегуваш с мен? — Уест бе преодолявал най-различни системи от капани, но досега не се бе натъквал на такава.
— Това е върховното изпитание в доверие — обясни Магьосника. — Аз поемам по горния тунел и задействал капан. Но той се деактивира не от мен, а от теб — в долния тунел. Моят живот е в твоите ръце. После става обратното — ти задействаш капан, а аз трябва да те спася. Това обяснява затрудненията на китайските ни приятели — те не са знаели за долния маршрут. Затова са използвали цимент и груба сила и по типично китайски начин — той кимна към деветте чувала — са претърпели сериозни загуби и са се придвижили съвсем малко напред. Да, в крайна сметка ще преминат, но това ще им струва много жертви и значително забавяне.
— Уест замислено захапа устна.
— Добре тогава. Стреч… Вземи Ятагана и намерете долния вход. Аз влизам тук с Астро и Магьосника. Танк, ти оставаш тук с Мечо Пух. Поддържайте връзка с Лешояда в хеликоптера — предполагам, че ще ни се наложи бързо да се евакуираме. Окей… до всички: затегнете коланите. Влизаме.
Долният цилиндричен коридор
След няколко минути в слушалката на Уест се разнесе гласът на Стреч: