Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
Философският камък бе направен от две части, напречното му сечение беше трапецовидно, а в горната му повърхност беше издълбан триъгълен отвор. Втората част, капакът, бе идеално гладък квадратен блок и — Джак не пропусна да забележи това — бе с абсолютно същия размер като основата на Огнения камък.
Джак предпазливо надникна в нишата и видя, че тя няма таван, а прилича на нещо като комин над камина. Без да се бави, той бързо бръкна, грабна Философския камък и веднага се измъкна от нишата…
… буквално секунда преди тя — но не и олтарът, на който бе стоял камъкът — да бъде залята от сярна киселина, която бързо се оттече през решетката в пода.
Джак се отдръпна от нишата, напъха скъпоценната реликва в раницата си и пое по обратния изпълнен с рискове път.
Заслиза по вътрешната стена на шахтата, като се пазеше от падащите канари — те като че ли бяха повече, отколкото на качване… сякаш системата от капани бе разбрала по някакъв начин за вземането на Камъка и сега правеше всичко по силите си, за да спре измъкващия се крадец.
Джак вече се приближаваше към дъното… и в този момент отгоре отново със свистене полетя камък.
Уест скочи под главния портал — киселинната завеса вече бе спряла, — погледна за миг продължаващите да потъват пилони с плочите за стъпване… и това за частица от секундата отклони вниманието му и канарата се затъркаля към него, той отскочи, загуби равновесие, тя го забърса по рамото… и за свой ужас Джак видя как пада… пада… трескаво търсеше за какво да се хване, но нямаше… и той полетя в мрака на кладенеца при основата на кулата.
Но в следващия миг една ръка го улови за китката и я стисна здраво.
Увиснал над тъмната бездна, Джак вдигна поглед и видя изпотеното лице на Стреч.
— Подкрепата, която пожелахте, капитан Уест — мрачно каза той. — Хайде. Чака ни финалният спринт.
Измъкнаха се от кулата и видяха, че двуметровите пилони с плочите над притихналото живачно езеро вече стърчат само трийсетина сантиметра.
— Давай! — изкрещя Стреч.
И двамата се затичаха през езерото, скачаха в перфектен синхрон от плоча на плоча… а стълбовете продължаваха да потъват.
Когато им останаха десетина метра, долната страна на плочите вече опираше в живака и Стреч извика:
— Давай! Още малко, Джак… още съвсем малко!
Джак едва пазеше равновесие, беше изтощен до крайност, сърцето му пулсираше, в гърлото му се надигаше нещо гадно, кислородната маска го задушаваше.
И изведнъж краката му се подхлъзнаха в живака и с ужасно и непознато чувство на безпомощност той усети, че залита, неспособен да направи нищо… щеше да падне по лице в живака на някакви три крачки от спасението!
Залитащ, останал без дъх, той политна напред… но усети, че Стреч скача до него, хваща го под мишницата и го извлачва последните метри… и се проснаха на твърда земя точно пред краката на Магьосника.
— Господи! — възкликна той и помогна на Джак да се изправи.
Потен и задъхан, придържан едновременно от Магьосника и Стреч, Джак дишаше като риба на сухо.
А когато усети, че отново може да говори, изрече само две думи, две славни думи:
— Взех го!
Джак и отрядът му бяха на път да напуснат Китай преди края на деня. Бяха се измъкнали от подземната система капани през долния път — като по този начин заобиколиха хората на Мао — и отиваха на среща с „Халикарнас“ при границата с Бирма.
След като най-сетне се качиха на борда на „Хали“, Магьосника и Танка веднага влязоха в болничното отделение, за да бъдат обработени от Стреч.
Скай Монстър се обърна към Джак:
— Ловецо… обади ми се Зоуи. Каза, че мисията при Стоунхендж е протекла много успешно. Спомена, че разполага с маса данни, които Магьосника непременно ще иска да види.
— Отлично — отговори Джак; дрехите му бяха целите в кръв, пръст и капки живак. — Поеми курс към Англия и се обади на Зоуи. Кажи й да ни изпрати без забавяне всички данни, които смята, че заслужават да бъдат анализирани предварително.
— Къде ще я вземем?
— Кажи й, че идваме и че допълнително ще уточним времето и мястото допълнително. Ще трябва да използваме дългия маршрут.
— Разбрано.
— Астро, обади се на твоите началници и им кажи да изпратят в Англия Жертвения камък на маите. И ако са им известни местонахожденията на които и да било Стълбове — а нещо ми подсказва, че те знаят много неща, — нека добавят и тях.
— Ясно.
— О, кажи на твоя приятел от ЦРУ Робъртсън, че очакваме от него да използва влиянието си върху старите приятели на Америка, Сакс-Кобург-Гота, и да ги накара да донесат техния Стълб.