Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
Тъй като из северните пустини на Австралия не е като да не се разминеш от училища, Лили отиде в престижния пансион за надарени деца.
Престижен или не, децата са си деца, и за едно момиченце, израснало сред закоравели воини в отдалечена ферма в Кения, училището се оказа объркващо и сложно преживяване.
Джак, разбира се, знаеше, че ще се окаже именно така… но едновременно с това бе убеден, че това е абсолютно необходимо.
Колко трудно се бе оказало обаче стана ясно на първата родителска среща.
Облечен в джинси и сако, скриващо мускулестата му фигура, и с ръкавици, прикриващи изкуствената му лява ръка, Джак Уест-младши — командос, авантюрист и собственик на две дипломи по история на античността — седеше на нисък пластмасов стол пред мъничък пластмасов чип лице в лице с личната наставница на Лили — жена с очила, казваше се Брук. „Наставник“, бяха обяснили на Джак, означаваше просто учител, имащ за задача да следи изкъсо развитието на Лили в училище.
Дългият списък от забележки на Брук накара Джак да се усмихне в себе си — запази обаче загриженото си изражение.
„Лили излага учителката си по латински в клас. Позволява си да я поправя пред останалите ученици“.
„Представя се отлично по всички предмети и има средна оценка в тестовете над 90%, но оставам с убеждението, че може още повече. Струва ми се, че прави само колкото е нужно, за да заслужи «чавка» в графата, без да показва онова, на което е способна. Нашата учебна програма е възможно най-натоварената в страната, а на нея — представяте ли си! — й е скучно“.
„Много е придирчива по отношение на приятелите си. Сдружила се е с Алби Калвин, което е чудесно, но доколкото знам, няма нито една приятелка“.
О, накара малкия Тайсън Врадли да се разплаче, като му изви китката със странна хватка. Училищната лекарка каза, че едва не му е счупила ръката.
Уест знаеше за този случай.
Малкият Тайсън Врадли — калпазанин и грубиян — един ден се опитал да тормози Алби: поискал му парите за обяд.
Лили се намесила и когато Тайсън посегнал към гърлото й, го сграбчила за китката и я извила, принудила го да падне на колене и едва не му счупила ръката… точно както я бе научил да прави Уест.
Тайсън повече не бе посмял да се занимава нито с Алби, а още по-малко с Лили.
На тази родителска среща Уест се запозна с майката на Алби, Лоуис Калвин.
Симпатична плаха женица от Америка, тя живееше в Пърт със съпруга си — директор на минна компания бе разтревожена и неспокойна и просто не можеше да не се безпокои за даровитото си дете.
— Този ужасен учител по физкултура просто го тероризира — оплака се тя пред Джак на чаша кафе. — Наистина не разбирам защо нежно дете като Алби трябва да се занимава със спорт. Ами ако някой го удари по главата? Синът ме е способен на забележителни неща в математиката — неща, които учителите дори не се сещат, че може да бъдат направени — и всичко това може да отиде нахалост заради една-единствена травма в главата по време на футболен мач. Само че ужасният учител по физкултура твърди, че спортът е задължителен, и не мога да го разубедя.
Лоуис беше прекрасна жена и явно обожаваше Алби, но Джак подозираше, че малко пресилва нещата… да като по-късно същия следобед не се запозна с учителя по физкултура г-н Найсмит.
Г-н Тод Наймист се оказа як мъжага с впити тенис гащета и подчертаваща мощните му бицепси фланелка. Нямаше никакво съмнение, че за едно дете той изглежда истински гигант. Но за Джак това бе само по-голяма версия на Тайсън Врадли — възрастен грубиян.
Якият учител по физкултура, изглежда, оцени по достойнство габаритите и позата на Уест, когато той седна пред него. Извади папка с името на Лили. Разсеяно стискаше с другата си ръка тенис топка.
— Лили Уест… — започна той и запрелиства папката. — А, да. Та значи тя отказа да участва в игра на народна топка. Заяви, че е глупост, а аз съм „безмозъчен тъпанар, който не знае нищо за реалния свят“, ако си спомням правилно.
„О, боже!“, помисли Джак. Този случай не му беше известен.
— Божичко — каза на глас. — Наистина съжа…
— Вашето момиче не е много атлетично — продължи г-н Найсмит, като го прекъсна. — Но според другите учители е много умна. Сега, читанките са едно и аз разбирам, че училището ни наистина се съсредоточава върху академичните качества. Но между нас казано, аз обичам спорта. И знаете ли защо го обичам?
— Не мога да си представя…
— Защото той възпитава екипното мислене. Екип. Идеята за самоотвержеността. Ако нещата се обърнат и гърбовете им бъдат опрени в стената, ще излезе ли Лили пред редицата заради своите приятели? Аз бих го направил и знам, че съм способен на това, от изживяното в спорта.