Ловци на кости

Откъм външното помещение се чу колеблив шепот:

— Къде си?

Апсалар се върна през прохода.

— Какво правиш тук, Кърдъл? Казах ви да…

— Идват двама. Жени, като тебе. И като нас, да. Забравих. Да, всички тук сме жени…

— Намери някоя сянка и се скрий — прекъсна я Апсалар. — Същото важи и за Телораст.

— Не искаш ли да ги убием?

— Можете ли?

— Не.

— Скрийте се.

— Добре, че решихме да пазим вратата, нали?

Без да обръща повече внимание на призрака, Апсалар застана до входа. Извади ножовете си, опря гръб на килнатия каменен зид и зачака.

Чу забързаните им стъпки, дращенето на ботушите им, щом спряха отвън, дъха им. После първата пристъпи вътре, със затворен фенер в едната ръка. Направи още няколко стъпки, отвори един от капаците и лъч светлина зашари по отсрещната стена. Зад нея влезе втората, с изваден от ножницата и насочен напред ятаган. Двете кервански охраннички парду.

Апсалар пристъпи безшумно, заби острието на едната кама в ставата на лакътя на ръката с оръжието, а с дръжката на другата кама я удари в слепоочието.

Жената се смъкна на пода.

Другата се обърна рязко.

Апсалар я изрита в челюстта. Тя залитна, фенерът излетя от ръката й и се пръсна в стената.

Апсалар прибра ножовете й пристъпи към замаяната охранничка. Ударът с юмрук в слънчевия сплит я преви на две. Охранничката се смъкна на колене, после падна на хълбок, присвита от болка.

— Така ще е по-удобно — тихо каза Апсалар. — Бездруго мислех да ти задам няколко въпроса.

Върна се при първата да провери състоянието и. Беше в безсъзнание и вероятно щеше да остане така за известно време. Все пак изрита ятагана в ъгъла и извади ножовете й — бяха скрити под мишниците. Върна се при втората парду, изгледа я за миг отгоре, наведе се и я изправи.

Сграбчи дясната й ръка, изви я рязко и я изкълчи в лакътя.

Жената изпищя от болка.

Апсалар я стисна за гърлото и я натресе в стената толкова силно, че главата й изпука. Жената повърна и бълвочът плисна по кожената ръкавица на убийцата.

— Сега ще отговориш ли на въпросите ми?

— Моля ви!

— Без молби. Лигавщините само ме озлобяват. Дай ми задоволителни отговори и може да ви оставя живи с приятелката ти. Разбираш ли ме?

Парду кимна, лицето й беше оплискано с кръв, под дясното око вече се издуваше издължен оток — там беше ударил железният ръб на обувката.

Апсалар усети появата на двата призрака и се извърна. Бяха надвиснали над тялото на другата парду.

— Една от двете ни би могла да я вземе — прошепна Телораст.

— Лесно — съгласи се Кърдъл. — Умът й е размътен.

— Угаснал.

— Изгубен в Бездната.

Апсалар се поколеба, после отвърна:

— Давай.

— Аз! — изсъска Кърдъл.

— Не, аз! — изръмжа Телораст.

— Аз!

— Аз стигнах първа!

— Не си!

— Аз избирам — прекъсна ги Апсалар. — Прието?

— Да.