Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
— Добре. Не, за теб ще е по-безопасно, ако се опиташ да стигнеш Киото, преди тези картини да бъдат разпратени по целия Токайдо.
— Не. Тайра представлява твърде добра възможност, за да я пропусна. Ще скрия мечовете там за всеки случай.
— Вземи револвер, по-малко бие на очи. — Ори бръкна с дясната ръка в юкатата и почеса превръзката.
Хирага се изуми, като видя малкия златен кръст на тънка златна верижка около шията му.
— Защо носиш това? Ори вдигна рамене:
— Приятно ми е.
— Махни го. Ори… кръстчето издава връзката ти с убийството на Токайдо, с Шорин и с нея. Кръстът е ненужна опасност.
— Много самураи са християни.
— Да, но тя може да познае кръста. Безумство е да поемаш такъв риск. Ако искаш да носиш кръст, сложи си друг.
След малка пауза Ори повтори:
— Този ми е приятен.
Хирага видя, че Ори е непреклонен, изруга го наум, но реши, че е негов дълг да пази движението на шиши, да пази соно-джой, и сега беше моментът.
— Свали го!
Кръвта нахлу в лицето на Ори. Полуусмивката му не се смени, но разбра, че Хирага му заповядва. Изборът му беше прост: да откаже и да умре или да се подчини.
Един комар свиреше около лицето му. Не му обърна внимание, не искаше да прави внезапни движения. Дясната му ръка бавно дръпна верижката, скъса я. Кръстът и верижката изчезнаха в джоба на ръкава му. После постави ръцете си на татамите и се поклони ниско.
— Прав си, Хирага-сан, това крие ненужна опасност. Моля те, приеми моите извинения.
Хирага мълчаливо се поклони. Едва сега се отпусна, а Ори се изправи. И двамата мъже знаеха, че тяхното приятелство се е променило. Завинаги. Не бяха станали врагове, просто нямаше да са приятели, щяха винаги да са съюзници, но никога повече приятели. Никога. Ори взе чашата си и я вдигна за наздравица; почувства се добре, усети, че контролира вътрешния си гняв дотолкова, та пръстите му не треперят.
— Благодаря ти.
Хирага пи с него, наведе се и отново наля и на двамата.
— Сега за Сумомо. Моля те, разкажи ми за нея.
— Не помня почти нищо. — Ори отвори ветрилото си и отпъди комара. — Мама-сан Норико ми каза, че Сумомо пристигнала като дух с мен на носилка, почти нищо не й казала, освен че лекар гай-джин ме е оперирал и зашил. Платила половината дългове на Шорин и я убедила да ме скрие. Докато чакаше, Сумомо почти не говореше, само попита какво се е случило с Шорин. Щом пратеникът се върна от Йедо със съобщението ти, тя веднага тръгна за Шимоносеки, Единствената новина, която съобщи, е, че Сацума се мобилизира за война и вашите батареи от Чошу отново са стреляли по кораби на гай-джин в Проливите; обърнали са ги в бягство.
— Добре. Ти каза ли й всичко за Шорин?
— Да. Тя ме разпита сериозно и после, след като й разказах заяви, че ще отмъсти за него.
— Сумомо остави ли някакво съобщение или писмо на мама-сан?
Ори вдигна рамене:
— На мен не остави нищо.
„Може би има у Норико — помисли си Хирага. — Няма значение, ще почака.“
— Добре ли изглеждаше?
— Да. Аз й дължа живота си.
— Да. Един ден тя ще поиска да си прибере дълга.
— Да платя на нея значи да платя на теб и за честта на соно-джой.
Двамата седяха мълчаливи, всеки се чудеше за какво мисли другият, за какво наистина си мисли. Внезапно Хирага се усмихна:
— Тази вечер в Колонията имаше голямо празненство, с отвратителна музика и много пиене, това е техният обичай, когато някой мъж се съгласи да се жени. — Той гаврътна чашата си наведнъж. — Това саке е добро. Един от търговците — гай-джин, когото ти съсече на Токайдо — ще се жени за онази жена.
Ори се втрещи.
— Жената с кръста ли? Тя тук ли е?
— Видях я тая вечер.
— Така ли! — измърмори Ори повече на себе си, после пресуши чашата си и наля и на двамата. Малко от виното капна на подноса. — Тя ли ще се омъжва? Кога?
Хирага сви рамене:
— Не зная. Видях него и нея заедно тая вечер, той вървеше с два бастуна като сакат — твоят удар го е ранил жестоко, Ори.
— Добре. А… а жената как изглеждаше?
Хирага се разсмя:
— Чуждоземски, Ори, напълно като палячо. — Хирага описа кринолина й. И прическата й. Изправи се и изимитира походката й. Скоро и двамата почти се търкаляха от смях на татамите. — … Гърдите й оголени дотук, пфу, покварена! Точно преди да дойда при теб, надникнах през един прозорец. Мъжете я стискаха открито, тя и някакъв се прегръщаха, въртяха се в нещо като танц пред всички под музиката на онези ужасно звучащи инструменти; ако изобщо това е музика! Вдигаше си полите, така че можеха да й се видят наполовина краката, обути в тесни гащи до глезените; никога не бих повярвал на това, ако не го бях видял с очите си, но тя преминаваше от мъж на мъж като обикновена курва и те до един я окуражаваха. Само глупакът, който ще се жени за нея, седеше на един стол и сияеше, представяш ли си! — Той понечи да налее, но бутилката бе празна. — Саке!