Джийвс запретва ръкави
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Маврова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джийвс запретва ръкави». Краткое содержание книги:
— Има определено сходство, милорд.
— Сигурно скоро ще се появи.
— Да, милорд.
— Готов ли си, Джийвс?
— Да, милорд.
— Всичко подготвено ли е?
— Да, милорд.
— Ехо! — с йерихонска мощ прозвуча гласът на очакваната жертва в непосредствена близост до бойните позиции. — Искам да разменя още две думи с вас двамата.
Сред постоянните опасности и рискове на дивите пространства, животът, с течение на времето, развива у тези Бели ловци някакво шесто чувство, предупреждаващо ги за подготвяна клопка. Докато един обикновен човек, попаднал върху капан за тигри, би паднал върху острите шипове на дъното му, вашият Бял ловец, предупреден от шестото си чувство, ще го заобиколи.
И така — капитан Бигър, използвайки дяволското коварство, необходимо при лов на носорози, вместо да влезе, както би могло да се очаква, през френския прозорец, бе заобиколил къщата и бе влязъл през входната врата.
12
Въпреки че реалното време, изминало между напущането и връщането на капитан Бигър в дневната не надвишаваше пет минути, то бе достатъчно за един обигран покорител на саваната да направи половин дузина замервания от единия до другия край на моравата пред къщата, като при един от курсовете си дори беше спрял, за да срита сприхаво една минаваща край него миролюбива жаба. Ако го бяхте попитали, виждайки го да изхвръква през френския прозорец, „Имате ли някаква идея, капитане?“, той щеше да бъде принуден да ви отговори „Не повече от един заек“. Но само няколко минути след това промяната у наподобяващия до преди миг спаружен корнишон Бял ловец беше очевадна — очите му мятаха празнични фойерверки, а лицето му можеше успешно да послужи за модел на маска с тема „Жизнерадост“. Капитан Бигър бе намерил изход.
В моменти на огромно психическо напрежение мозъкът забързва оборотите си. Силните страсти стимулират малките сиви клетчици, а в случая с капитан Бигър болезнената сцена на дървената пейка, когато любовта така трагично се сблъска с кодекса, ръководещ действията на мъжа от покрайнините на Империята, така размърда тези на Белия ловец, че ако бяхте направили рентгенова снимка на черепната му кутия, щяхте да видите как те скачат и танцуват във въздуха като ориз в нагорещен тиган. Не повече от трийсет секунди след като сританата жаба се втурна да предупреди другите жаби за надвисналата опасност, капитанът бе споходен от вдъхновението.
Ето накратко и мисловният друм, довел до гениалното прозрение. Той обичаше. Дори можеше да отиде и по-далеч в признанията, той обичаше до полуда. И ако не беше изтълкувал напълно погрешно нейните думи, жестове и премрежения й поглед, обектът на страстта му също го обичаше. Една жена, размишляваше той, едва ли щеше да кривне от светските раздумки и да поведе разговора към доброто старо време, ако не възнамерява да му внуши нещо определено. Наистина, няколко минути по-късно тя се смееше на брътвежите на този отвратителен плазмодий Роастър, но сега, когато имаше време да се успокои и да огледа ситуацията, той се досети, че това просто е била обикновена проява на любезност на гост към своя домакин. Капитанът беше убеден, че ако спазва процедурата и хвърли сърцето си в краката й, то тя ще го гушне с готовност.
Но дотук свършваше гладкото на пътя и започваше трънливия участък. Тя беше богата, а той без пукнат грош. Това беше спънката. Подводната скала. Нещото, което сипваше пясък в брачната машина.
Мисълта, която терзаеше душата му и добави допълнителна ярост на ритника срещу въпросната жаба, беше, че ако онзи гнусен измамник Честния Пач Роастър не беше ограбил финансовото му постижение, всичко щеше да бъде изключително просто. Три хиляди лири, заложени на Балимор с прекрасния залог петдесет към едно, биха означавали печалба от сто и петдесет хиляди с едно щракване на пръстите. А дори Тъби Фробишър и Субахдар, толкова стриктни в спазването на кодекса, едва ли можеха да възразят нещо срещу мъж, който се жени за богата жена, щом в банковата му сметка лежат надиплени новички и чистички сто и петдесет хилядарки.
Сърцето му прокърви. Няма по-голяма скръб от тази да си спомняш времето щастливо, когато си в несгода, а капитанът продължаваше да се терзае със спомена за това как пръстите му докоснаха врата й, когато закопчаваше огър…
Капитан Бигър нададе кратък и рязък вик. Беше на суахили — езикът, който винаги първи идваше на устата му в моменти на бурни емоции, но смисълът му беше толкова ясен, все едно че Архимед бе извикал „Еврика“.