Всичко наопаки

Вече дори съм забравила кога съм работила за последен път. Отначало все някак вървеше, но после изникна проблемът с парите, тогава Володка рече: „Започни работа, защо си седиш вкъщи? Хем няма да скучаеш, хем пари ще имаш“. Ама то това пари ли са? Смехория! Държавната заплата само Володка може да я нарече пари, той е свикнал да живее така, никога не е живял другояче ама аз съм живяла! Такава заплата на мен ми стигаше за едно пазаруване. Започнах да моля Мишка: „Назначи ме във фирмата си с добра заплата или при някого от приятелите си“. Тогава пак тоя мизерник Володка се намеси: „Стига, Валюша, в какво положение поставяш брат ни, та ти не си специалист, принуждаваш го да моли други хора за услуга, която те после ще му натякват, защото — признай си честно — тези фирми няма да имат никаква полза от тебе. Не може да те вземе и в своята, защото е генерален директор, длъжен е да пази репутацията си пред подчинените, а каква ще бъде тази репутация, ако цялата фирма си шушука, че директорът е уредил сестра си на високоплатена длъжност, на която въпросната сестра не върши нищо смислено. Грозно ще се получи“. И майка ми пак: „Да, да, разбира се, така е“. Мишка — и той.

И в резултат аз си седя вкъщи, живея и ям безплатно и нямам нищо друго. Не ми се обръща езика да поискам пари от Мишка — та нали наистина не работя, макар че бих могла, па макар и с някаква жалка заплата. Бих могла, две мнения няма.

Но не искам. И няма да го направя. По-важно е да уредя добре Юлечка, тя винаги ще ми даде пари.

А за да устрои добре живота си, Юлечка трябва да излиза в обществото, да се запознава с хора. Отначало — приемът в Николское, там с родителите си ще дойдат много перспективни младежи. После — нещо друго. Важното е да се започне. Важното е да се направи първата крачка, та Мишка и Лара да разберат, че щом Дана не излиза с тях, може да излиза моята Юля. А после работите ще потръгнат.