Всичко наопаки

За мен най-важното е да уредя Юлка, а после и аз подир нея някак ще се устроя. Тоя глупак Мишка не иска да ме назначи в своята фирма, казва, че образованието ми не било подходящо, а в други фирми няма да ме вземат заради възрастта ми. Една жена над четирийсет много трудно може да си намери нова работа с добра заплата, а с лоша аз пък не искам. Ако бях икономист или юрист — тогава да, тогава и на моята възраст щях да имам шанс, обаче така… На кого в солидна фирма е потрябвало възпитателка от детска градина? Когато завърших гимназия, майка ми беше клечка в отдела по образованието в града, та ми подбра институт, където влизането ми беше гарантирано. И какво ще правя сега с такова образование? А бе, какво да говорим за мен, моят живот е свършил, сега най-важното е Юлечка. Трябва добре да я уредя, в богато семейство, тогава тя ще има пари, а значи и аз ще имам. Мишка, тоя идиот, сякаш нищо не разбира, издържа ме, но повече — нито копейка. Ами нали съм жена, може и аз да искам като Ларка да ходя по козметични салони, да си правя прически при скъпи фризьори, да ходя на масаж. Искам да се обличам елегантно, да ходя по ресторанти. Аз имах всичко това. А сега нямам нищо, освен положението на жалка храненица.

И цялата работа заради Володка — тоя кучи син, тоя негодник размъти главата на Мишка, че и на майка ми. Но нямах какво да възразя. Да, вярно, намерих си любовник. Е, ами мъжът ми да не е бил светец? Да не би да не ми е изневерявал? Със сигурност ми е изневерявал, просто не съм го хващала нито веднъж. Но не съм си и поставяла такава задача. Имах му доверие. А после… абе, с една дума, съвсем си изгубих ума и предпазливостта. Миличкото ми семейство научи всичко. Майка ми, то се знае, изпадна в истерия: как така, любовник, да изневеряваш на мъжа си, това е неморално, това е ужасно. Принудих се да им кажа, че това е Любовта. Онази, истинската, с главната буква, която се случва само веднъж в живота. Любовта е и толкоз. Володка естествено поклати глава и вика: „Е, щом е такава безумна любов, простимо е, тогава, Валентина, събирай си багажа, напускай мъжа си и се събирай с Любовта си“. Майка ми — и тя. Кой знае защо разбира всичко за истинската Любов, а за безумния секс, от който ти се размътва главата — не. Всъщност то си е естествено. Къде ти ще разбира тя от секс? Дъртофелница. Прекара целия си живот с баща ни, роди четири деца и искрено смята, че креватът е предназначен изключително за възпроизводство, и дума да не става за някаква радост. А аз изобщо не смятах да живея с този мъж. Че какъв беше той? Гол като пушка, ни къща, ни пари, само едно разкошно тяло, буен темперамент и изтънчена техника. Тъкмо той смяташе да спечели нещо от мен, нали мъжът ми беше заможен. Ами че аз това жиголо щях да го позлатя и никой нищо нямаше да научи, щях да си се чукам с него, докато ми омръзнеше.

Тази гадина Володка обаче с неговата принципност убеди всички: щом нашата Валечка е разлюбила съпруга си по собствена воля, щом я е споходила такава Голяма Любов, да го напусне така, както е влязла в къщата му, да не се съди с него и да не прави делби на имущество, защото той с нищо не се е провинил пред нея, а дори обратното — тя е страшно виновна пред него и трябва да изкупи вината си с безкористност. И майка ми пак му пригласяше. Володка е нейната светлина в прозорчето, обича го най-много от всички ни. Аз им казвам: „Ако не се съдим, ако не делим нищо, къде ще живея аз? И от какво? С какви пари?“ Тогава пак Володка се разприказва: „Ти — вика — си имаш семейство, родният ти брат Михаил е богат човек, апартаментът му е огромен, цял етаж — нима ще те остави на улицата?“ И майка ми пак кима ли, кима, пак се съгласява. „Разбира се — вика, — ще живееш у Мишенка, ще живеем всички заедно, като едно голямо семейство“. А Мишка къде да се дява, мигар ще се противопостави на майка ни? И на оня „светец“ Володка?