Изпепелена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изпепелена». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на Стиви Рей, която е готова на всяка цена да помогне на застрашената млада Висша жрица. Най-добрата приятелка на Зоуи обаче си има своите проблеми, които са не по-малко сериозни. Червените новаци вече са неконтролируеми, а нейното така наречено гадже – Далас, е сладко, но прекалено любопитно. Истината е, че Стиви Рей крие тайна, която навярно е ключът за завръщането на Зоуи, но също така заплашва да разтърси нейния свят.
В средата на цялата тази каша е Афродита – бивш новак, истинска кучка (с което се гордее) и надарена (ако изобщо това минава за дарба) със способността да предсказва бъдещето. Но сега, изглежда, Никс е решила да говори директно чрез нея, независимо дали Афродита иска или не.
Три момичета, които си играят с огъня. Ако не внимават, всички останали хора и вампири ще бъдат изпепелени.
- Афродита, защо си тук?
Вместо да му отговори, тя погледна към Зоуи:
- Не е помръдвала, откакто се случи това, нали?
Старк се изправи и нежно зави Зоуи с одеялото. Докосна
бузите й и целуна единствения белег, който й беше останал - обичайния за всеки новак полумесец. Няма проблем, ако се върнеш при нас като обикновен новак. Просто се върни, помисли си той, докато докосваше белега. После се обърна към Афродита:
- Не, не е помръдвала. Не може. Тя е тук. И имаме само седем дни да разберем как да я върнем.
Шест поправи го Афродита.
- Да, права си. Вече са само шест - преглътна той тежко.
- Тогава да се залавяме за работа. Определено нямаме време за губене.
Афродита стана и тръгна да излиза от стаята.
- Къде отиваме? - попита Старк и тръгна след нея, но все още хвърляше по някой поглед на Зоуи през рамо.
Хей, трябва да се стегнеш. Ти сам каза, че тя не е тук. Престани да я зяпаш, все едно си някое малко кученце.
- Аз я обичам! Имаш ли някаква представа какво изобщо значи това?
Афродита спря и се обърна към него: ^
Любовта няма абсолютно нищо общо тук. Ти си нейният воин. Това значи много повече от „Ах, сърчице мое, Зоуи“ - каза тя саркастично. - Аз имам своя воин, така че знам какво значи това. И нека ти кажа, че ако моята душа се беше пръснала и бях заседнала в Отвъдното, не бих искала Дарий да драматизира и да рони крокодилски сълзи. Бих искала да се стегне и да се хване за работа, което значи да бъде жив и да дойде да ме защитава, така че да намеря начин да се върна обратно! Е, идваш или не?
Тя отметна косата си, обърна му гръб и изхвръкна в коридора.
Старк затвори уста и тръгна след нея. Вървяха мълчаливо и Афродита го водеше надолу по стълбите по изключително тесните коридори, след които следваха още стълби.
- Къде отиваме? - попита Старк.
- Ами, изглежда като някаква пещера. Мирише на влага и на някакъв странен телесен аромат. Прилича повече на затвор или психиатрична клиника, а Деймиън си помисли, че е умрял и е попаднал в рая на зубрачите. Така че хайде, опитай се да познаеш.
- Връщаме се обратно в някоя човешка гимназия?
- Близо си - отвърна тя и устните й се разтеглиха в лека усмивка. Отиваме в една много стара библиотека, пълна със зубрещи смотаняци.
Старк пусна тежка въздишка, за да не се засмее. Понякога Афродита му допадаше. Не че би й го признал.
Афродита се оказа права. Мазето на замъка му напомняше на училищна библиотека, като изключим прозорците е евтини, тракащи щори, което бе много странно предвид факта, че всичко на остров Сан Клементе беше ужасно скъпо и луксозно. В мазето имаше само няколко дървени маси и пейки, празни, бели стени и тонове лавици, запълнени с милиони най-различни по размер и тип книги.
Приятелите на Зоуи се бяха скупчили около голяма маса. зарината с книги и кутийки от безалкохолни, пликчета с чипс и пуканки. Старк си помисли, че изглеждат уморени, но натъпкани със захар и кофеин. Когато двамата с Афродита влязоха, Джак държеше голяма книга с кожена подвързия и показваше някаква илюстрация:
- ВЙ^те това. Копие на портрет на известна гръцка Висша жрица на име Калиопа. Тук се казва, че също е била поетеса като Сафо. Не ви ли прилича на Шер?
Ау, колко странно. Наистина изглежда точно като Шер на младини - каза Ерин.
Да, преди да си сложи онези бели кри ле. Що за идея й беше хрумнала е тях? попита Шоуни.
Деймиън погледна Близначките многозначително:
- Нищо й няма на Шер. Абсолютно. Нищо.
- О-хо каза Шоуни.
- Май ядосахме гейчето добави Ерин.
- Аз имам кукла Барби Шер. Обожавам я - каза Джак.
- Смотаняци, за какви барбита си говорите? Не трябваше ли да спасяваме Зоуи? - възкликна Афродита и поклати глава с отвращение.
-Правим го цял ден. Просто си взехме малка почивка. Танатос и Дарий излязоха да вземат нещо за хапване - обясни Деймиън. - Открихме някои неща, но ще почакам, докато се върнат, за да разкажа на всички.
Той помаха на Старк за поздрав и останалите се присъединиха.
- Да, не бъди прекалено строга, Афродита. Виждаш, че се трудим тук вече цял ден.
Говорехте си за кукли каза тя.
- За Барби - поправи я Джак. - И то само за минутка. Освен това барбитата са готини и са важна част от американската култура. - Той кимна подчертано и притисна портрета на Шер към гърдите си. - Особено звездите Барби.
- Звездите Барби биха били важни единствено, ако имаха акутремон, който да си купиш заедно с тях.
- Какво? - каза Шоуни. ^
Прозвуча ми все едно си глътнала някой французин и