Тъгата на сукубата
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Джорджина Кинкейд #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- Переводчик: Албена Черелова-Желева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тъгата на сукубата». Краткое содержание книги:
Тъмните очи на Джером проницателно се присвиха насреща ми:
— Защо не? Този човек е сбъркал Хю с вампир, но както вече си забелязала, скъпа Нанси Дрю, Хю не може да бъде убит.
— Този човек знае, че Хю не е вампир.
— О? Защо смяташ така?
— Заради бележката. Този, който я е писал, споменава за преобразяването ми. Той знае, че съм сукуба. Вероятно знае също, че Хю е имп.
— Информираността му, че си сукуба, обяснява защо не те е нападнал. Той знае, че не би могъл да те убие. Обаче не е бил сигурен за Хю, така че се е пробвал.
— С нож. — Отново си спомних: _Как можеш да разбереш, че един демон лъже? Устните му се движат._ — Мисля, версията беше, че някакъв ловец на вампири — аматьор, преследва хората ни с кол, защото не знае за нищо повече. Вместо това този човек някак е научил за мен, а и нападна Хю с нож.
Картър сподави една прозявка и се присъедини към играта на Джером:
— Може би се учи. Нали разбираш, разширява кръга на оръжията. В крайна сметка, никой не е аматьор за дълго. Накрая дори един ловец на вампири — новак, поумнява.
Реших да спомена една подробност, която все още никой не беше отбелязал.
— Дори и децата знаят, че вампирите не излизат на дневна светлина. По кое време беше нападнат, Хю?
Странно изражение премина по лицето на импа:
— В късния следобед. Слънцето беше високо.
Тържествуващо погледнах Джером:
— Този човек е знаел, че Хю не е вампир.
Джером се облегна на стената и изглеждаше невъзмутим, докато почистваше панталоните си от несъществуващи мъхчета. В този момент повече от всякога приличаше на Джон Кюсак.
— Е, и? Смъртните обичат да се самозаблуждават. Убил е един вампир и е решил да приложи тактиката си и към останалите сили на злото, населяващи този град. Това не променя нищо.
— Не мисля, че е смъртен.
Джером и Картър, които оглеждаха стаята, завъртяха глави към мен:
— О?
Преглътнах, леко смутена от изпитателните им погледи:
— Имам предвид… вие, момчета, доказахте, че висшите безсмъртни могат да се разхождат наоколо, без да бъдат усетени, а никой не е можал да усети каквото и да е, идващо от този човек. И още, погледнете раните на Хю. Ерик каза, че смъртните всъщност не могат да нанесат съществени… — млъкнах, осъзнала грешката си.
Картър тихо се засмя.
— Проклятие, Джорджина — изпъна се като струна Джером, — казах ти да оставиш на нас да се занимаваме с това. С кого си говорила?
Каквото и да бе обгръщало Джером, сега то бе изчезнало и внезапно се стреснах от силата, витаеща около него. Това ми напомни за онези научнофантастични филми, в които се отваря врата към друг свят, в резултат на което всичко и всички са засмукани от вакуума. Всичко в стаята изглеждаше устремено към Джером, към нарастващата му сила и мощ. За възприятията ми на безсмъртна той се бе превърнал в нажежена клада от енергия и терор. Свих се до леглото на Хю, противопоставяйки се на подтика да сведа поглед. Импът сложи ръка върху моята, макар да не разбрах дали за мое, или за свое собствено успокоение.
— С никого. Заклевам се, с никой друг. Само зададох на Ерик няколко въпроса…
С ангелски спокойно лице Картър пристъпи към разярения демон.
— По-спокойно. Изпращаш светлинен сигнал към всеки безсмъртен в радиус от осемнайсет километра.
Очите на Джером останаха приковани в мен и за първи път от векове почувствах истински страх, че съм във фокуса на цялата тази енергия. После, както в шегата ми за шалтера отпреди малко, всичко изчезна. Както и тогава, Джером стоеше пред мен и изглеждаше съвсем нормално. Като смъртен. Той тежко издиша и разтри мястото между очите си.
— Джорджина — каза накрая, — противно на предположението ти, това не е просто добре изпипан опит да те дразним. Моля те, спри да вървиш срещу мен. Каквото и да правим, имаме причина за това. Взимаме твоите интереси наистина присърце.
Злобната ми природа искаше да попита дали демоните имат сърца, но нещо друго ме порази като по-притеснително.
— Защо каза «ние»? Допускам, че имаш предвид него — кимнах към Картър. — Какво би могло да съюзи демон и ангел, и да ги накара да дебнат наоколо, криейки своето присъствие? Уплашени ли сте от нещо, момчета?
— Да дебнем? — Картър звучеше добродушно възмутено.
— Моля те, Джорджина — подхвана Джером, а търпението му явно бе на привършване, — най-добре се откажи сама. Ако наистина искаш да направиш нещо полезно, избягвай опасните ситуации, както те бях посъветвал преди. Не мога да те накарам да стоиш в сигурна компания, но ако продължаваш да създаваш неприятности, ще намеря подходящо място, където да те прибера, докато всичко това приключи. Тук не става въпрос за нечия «страна» и само се подлагаш на риска да затънеш в нещо, от което нямаш и понятие.