Тъгата на сукубата

— Продължаваш да казваш «той». Мислиш, че е мъж?

Хю отново се опита да вдигне рамене:

— Наистина не знам. Просто така ми се стори. Би могло да е и някоя гореща блондинка.

— Така ли? Трябва ли да разпитам Саманта?

— Според Джером не трябва да разпитваш никого. Говори ли с Ерик?

— Да… ще провери някои неща заради мен. Освен това потвърди, че ловците на вампири не могат да убият теб или мен, нито пък някога е чувал някой да може.

Хю се замисли.

— Този не ме уби.

— Мислиш ли, че се е опитвал?

— Със сигурност се опитваше да направи нещо. Изглежда, че ако можеше да ме убие, щеше да го направи.

— Но не е успял — разнесе се глас зад мен, — защото, както вече казах, ловците на вампири могат само да ви създадат неприятности, но не и да ви убият.

Обърнах се, слисана да чуя гласа на Джером. Още повече ме изненада, че Картър е с него.

— Остави Джером да се прави на адвокат на дявола — пошегува се ангелът.

— Какво правиш тук, Джорджина? — ледено попита демонът.

Отне ми секунда, докато заговоря:

— Как… как го направи?

Картър, както винаги, беше облечен като клошар. Докато Дъг и Брус приличаха на членове на гръндж банда, ангелът изглеждаше, сякаш бандата го е изритала. Той ми се усмихна накриво:

— Кое? Че сътворих остроумен майтап, отнасящ се до демоничния статус на Джером? Истината е, че винаги имам няколко готови такива и…

— Не. Не това. Не те усетих… не те почувствах…

Можех да видя Картър с очи, но не можех да усетя онзи мощен знак — аурата, или каквото е там нормално да се излъчва от един безсмъртен. Рязко се обърнах към Джером и осъзнах, че и с него е същото.

— Нито пък теб. Теб също не мога да те усетя. Не мога да почувствам никого от вас.

Ангелът и демонът си размениха погледи над главата ми.

— Можем да се маскираме — каза накрая Картър.

— Как? Като шалтер, или нещо подобно? Можете да го включвате и изключвате?

— Малко по-сложно е.

— Е, за мен си е новина. Ние можем ли да го правим? Хю и аз?

— Не — отговориха едновременно Джером и Картър.

— Само висшите безсмъртни могат — поясни Джером.

Хю немощно се опита да се надигне:

— Защо… го правите?

— Не отговори на въпроса ми, Джорджина — настоя Джером, очевидно опитвайки се да избегне темата. Той погледна към импа: — Казах ти да не поддържаш връзка с другите.

— Не съм. Тя просто дойде.

Джером отново насочи поглед към мен и аз измъкнах от чантата си тайнствената бележка. Подадох му я и демонът я прочете с каменно изражение, преди да я връчи на Картър. Когато ангелът свърши, двамата с Джером се спогледаха по онзи техен дразнещ начин. Джером прибра бележката във вътрешния джоб на сакото си.

— Ей, това е мое!

— Вече не.

— Само не ми казвай, че ще продължиш да поддържаш официалната си версия за ловеца на вампири — отвърнах му аз.