Тъгата на сукубата
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Джорджина Кинкейд #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- Переводчик: Албена Черелова-Желева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тъгата на сукубата». Краткое содержание книги:
Щом стигнах до вратата на апартамента си видях, че на нея е залепена бележка, върху която с красиви и удебелени с мастило букви се мъдреше името ми. Прониза ме смразяваща тревога. Бележката гласеше:
Ти си красива жена, Джорджина. По мое мнение толкова красива, че би могла да съблазниш дори ангел — нещо, което вече не се случва толкова често, колкото би трябвало. Красота като твоята обаче е ненужна, след като можеш да станеш такава, каквато си поискаш. Жалко, че твоят едър приятел е лишен от този лукс, което е направо срамота след случилото му се днес. За щастие той работи точно в бизнеса, позволяващ му да поправи всички щети във външния си вид.
Втренчих се в бележката сякаш можеше да ме ухапе. Име, разбира се, нямаше. Махнах я от вратата, бързо влязох в апартамента си и вдигнах телефона. Без колебание набрах номера на Хю. Със забележките «едър» и «точно в бизнеса» той беше единственият, за когото бележката би могла да се отнася. Телефонът му звъня продължително, преди да се включи телефонен секретар. Раздразнена, набрах мобилния му. След три прозвънявания отговори непознат женски глас.
— Там ли е Хю Мичъл?
Дълга пауза.
— Той… в момента не може да говори. Кой се обажда, моля?
— Джорджина Кинкейд, негова приятелка.
— Чувала съм го да разказва за вас, Джорджина. Аз съм Саманта.
Името не ми говореше нищо, нито пък имах търпение за увъртания.
— Може ли да говоря с него?
— Не… — гласът й беше напрегнат и разстроен. — Джорджина, днес се случи нещо ужасно…
11
Болниците са зловещи места — студени и стерилни. Истинско напомняне за крехката природа на тленното. От мисълта, че Хю се намира тук, ми се гадеше, но доколкото можах, потиснах това чувство, бързайки през болничните коридори към стаята, която Саманта ми беше казала.
Когато стигнах, открих Хю в едно легло, облечен в нощница, насинен и превързан. Край леглото му седеше руса жена и държеше ръката му. Щом нахлух в стаята, тя изненадано се обърна.
— Джорджина — каза Хю и немощно се усмихна, — много любезно, че се отби.
Русата жена — предположих, че е Саманта, стеснително ме огледа. Беше стройна, с очи на кошута и когато стисна още по-силно ръката на Хю, разбрах, че сигурно е двайсетгодишната му колежка. Неестествено големите й гърди го потвърждаваха.
— Всичко е наред — каза й успокоително той. — Това е приятелката ми Джорджина. Джорджина, Саманта.
— Здравей — рекох и й подадох ръка.
Тя я пое. Нейната беше студена и осъзнах, че нервността й е не толкова от запознанството й с мен, колкото заради случилото се с Хю. Беше трогателно.
— Захарче, би ли ни извинила за малко? Би могла да си вземеш от кафенето нещо за пиене.
Той й говореше мило и нежно, с тон, какъвто рядко използваше към нас през нощите ни в кръчмата.
Саманта разтревожено се обърна към Хю:
— Не искам да те оставям сам.
— Няма да бъда сам. С Джорджина трябва да поговорим. Освен това тя има черен колан по карате. Нищо не може да ми се случи.
Направих гримаса иззад нея, когато тя отбеляза:
— Надявам се всичко да е наред… Можеш да ми звъннеш на мобилния, нали? Ще дойда веднага.
— Разбира се — обеща той и целуна ръката й.
— Ще ми липсваш.
— Ти на мен още повече.
Тя стана, хвърли ми още един несигурен поглед и излезе. За момент я погледнах как се отдалечава, преди да заема стола й до леглото на Хю.
— Много сладко. Чак ми се отварят кариеси.
— Не е необходимо да бъдеш злъчна само защото не можеш да създадеш нормална връзка със смъртен.
Това подмятане ме нарани много повече отколкото би трябвало — Роман още не ми излизаше от ума.
— Освен това — продължи той — тя е разстроена от случилото се днес.