Кралят

След някое от главоболията си Трез се нуждаеше от течнос­ти, глюкоза и кофеин. Логично беше. Дванайсет часа без да сложиш нищичко в уста, определено не беше добра идея. Да не говорим, когато през цялото това време се опитваш да си повърнеш червата.

Пет минути по-късно Ай Ем, Избраницата и Проклетия котарак поеха към третия етаж. Ай Ем дори успя да помогне малко, като пъхна дългите бутилки с вода под мишниците си. А пък Фриц им даде една от онези екологични торбички, в която да сложат останалото.

Исусе, безкрайно би предпочел да го прави сам.

– Той много те харесва – отбеляза Избраницата, докато се качваха по стълбите.

– Той ми е брат. Няма особен избор.

– О, не… имах предвид котарака. Бу те обожава.

– Чувството не е взаимно.

Когато стигнаха до вратата, Ай Ем най-сериозно възнамеряваше да сервира на Избраницата едно „аз ще поема оттук“… само че Проклетия все още нямаше намерение да ходи никъде.

И ето как Избраницата Селена се озова в спалнята на Трез. Което бе последното, от което ситуацията се нуждаеше.

Благодаря ти, котарако.

През зейналата врата нахлу светлина… и падна право върху Трез в мига, в който той рязко се изправи. Явно беше доловил миризмата на Избраницата.

О, за бога.

А и как така копелето не изглеждаше зле? След начина, по който беше прекарал последните часове, би трябвало да прилича на попрестоял на слънцето труп.

– Къде да оставя всичко това? – попита Селена единия или и двама им.

– Върху писалището – промърмори Ай Ем. То бе най-далечната точка от леглото…

– Остави ни – изръмжа пациентът.

Слава богу! Трез най-сетне бе получил миг на просветление. Избраницата можеше да върви да си върши работата, а той и брат му щяха да продължат с…

Ай Ем си даде сметка, че никой не помръдва. Трез обаче седеше, изпънат като струна в леглото, а Избраницата се беше заковала на място, като сърна, замръзнала насред шосето в светлината на фарове. И двамата гледаха към него.

– Какво? – А после изведнъж го озари прозрение и той прис­ви очи срещу брат си. – Ти сериозно ли?

– Остави ни – повтори копелето.

Проклетият котарак в ръцете на Ай Ем спря да мърка, сякаш и той усещаше гадните атмосфера и вибрации, появили се в стаята. Работата обаче бе там, че с тъпотията излизане наглава няма, а Ай Ем вече нямаше желание дори да опитва.

– Бъди внимателна – каза той тихо на Избраницата и си изнесе задника оттам, вземайки със себе си и Проклетия.

Без съмнение, така беше най-добре. Искаше му се да отиде при Рот и да натопи брат си, а от това нямаше да излезе нищо хубаво.

Отиде до стълбището и се върна по стъпките си, почесвайки разсеяно котарака под брадичката. Когато отново се озова в кухнята, която сега бе пълна с прислуга, застъпила на смяна, настъпи моментът да се раздели със своята сянка.

– Фриц.

Икономът начаса остави платото със сурови зеленчуци, което приготвяше, и дотича.