Последно изкушение

— Гари каза, че днес те пратил да отнесеш един пакет дрога — каза рижият.

— Нямам представа защо ви го е казал, но е излъгал — тя беше почти напълно сигурна, че полицаят блъфира. Достатъчно беше да не се отклонява от това, което бе казала първоначално. Да видим дали ще могат да кажат нещо конкретно.

— Отишла си да отнесеш дрогата. Той те чакаше да му донесеш парите. И ето на, ти идваш с пачката.

Тя сви рамене.

— Казах вече, това е печалбата му от конните състезания. Все ми е едно какви лъжи е разправял Гари, това е истината и вие не можете да докажете нещо по-различно.

— Ще видим тази работа. Сега ще се поразходим до участъка, някоя служителка ще те претърси. Тогава ще видим дали ще се придържаш така упорито към дрънканиците си.

Карол едва не се усмихна. Чувстваше се все по-уверена. Знаеше си правата.

— Никъде не отивам със свине като вас — освен ако не сте решили да ме арестувате, а ако ще ме арестувате, майната ви, нищо не казвам, докато не се видя с адвоката си.

Тежкоатлетът хвърли поглед към колегите си. Това й беше достатъчно. Нямаха никакви доказателства срещу нея. Бяха излъгали за това, което бил казал Гари, защото ако той наистина я беше натопил, това би било достатъчно, за да я арестуват по подозрение. Тя се изправи.

— И, така, какво решавате? Ще ме арестувате ли или мога да си вървя? При това смятам да взема парите на Гари със себе си, защото нямате право да ги задържите.

Тя клекна и започна да прибира нещата си обратно в чантата.

Преди някой да успее да отговори, вратата се отвори и Морган влезе в стаята.

— Благодаря ви, господа — каза той. — Вашата помощ беше от голяма полза за нас. Но от тук аз поемам нещата.

Тежкоатлетът като че ли щеше да възрази, но един от другите полицаи постави успокоително ръка върху рамото му. Четиримата се изнизаха от стаята. На прага онзи, който се беше облегнал на стената, се обърна.

— Държа да се отбележи, сър, че не сме доволни от начина, по който беше проведена операцията.

— Ще бъде отбелязано — каза сухо Морган. Смигна на Карол, постави пръст на устните си и го задържа там, докато не чуха полицаите да затварят външната врата зад себе си. После се усмихна. — Наистина успя да вбесиш колегите от отдела за борба с наркотиците — каза той.

— Така ли?

— Провалихме им истинска операция — той отиде до дивана и седна. — Имаха намерение да спипат онзи тип, на когото ти предаде дрогата. Идеята беше ти да видиш звезди посред бял ден, но да ти се даде възможност да избягаш. За съжаление ти изигра ролята си по начин, съвсем различен от това, което предвиждахме. И онова приятелче си замина с пакета дрога, който трябваше да се върне обратно в ръцете ни.

Карол преглътна мъчително. Беше се получила точно такава каша, каквато бе искала да избегне.