Последно изкушение

— Всички на място, обектът влиза — се чу през пукота в слушалките. — Действате по моя заповед, никой да не избързва.

Карол се беше появила отново. Този път се движеше целеустремено към тежките врати от стъкло и хром на „Дамокъл“. Морган смени картината на дисплея и на монитора се появи картина от вътрешността на заведението. Натисна още веднъж копчето на мишката и екранът се раздели на две. В едната част имаше цялостна картина на интериора, а на втората се виждаше в близък план някакъв мъж, който седеше на една от масичките в дъното и четеше. Видяха как Карол влезе и се упъти към бара. Избра столче, по-близо до дъното на помещението, недалеч от човека, с който бе инструктирана да се свърже. Но не се опита да привлече вниманието му. Каза нещо на бармана, който й наля минерална вода.

— Жалко, че не можахме да направим аудиовръзка — каза Съртийс.

— Има прекалено много паразитни шумове — отвърна Торсън. — Опитахме с микрофон под масата, но мраморът изолира почти изцяло звука.

Карол бръкна в чантата си и извади пакет цигари. Извади една и я захапа.

— Доколкото знам, тя не пуши — отбеляза Торсън.

— Така е — Морган загледа намръщено екрана. — Какво ли е намислила?

Карол разигра цяла сцена, започна да рови из чантата си и направи гримаса на раздразнение. Огледа се и очите й сякаш случайно се спряха на мъжа край ъгловата масичка. Тя се смъкна от столчето, оставяйки чантата си на бара, и тръгна към него. Наведе се и след малко се изправи със запалена цигара между пръстите.

— Доста дълго време пали тази цигара — каза подозрително Морган. — Не действа по сценарий.

— Браво на нея — каза тихо Торсън, докато Карол се връщаше към бара. Тя започна да отпива от чашата и да си играе с цигарата, като я загаси, преди да е изгоряла дори до половината. После за секунди се смъкна отново от столчето, този път с чанта в ръка, и се упъти към тоалетната. Докато отваряше вратата, мъжът от ъгловата маса също скочи, остави списанието и я последва.

— О, по дяволите — каза Морган. — Има ли там друг изход?

Съртийс сви рамене.

— Нямам представа. Мери се занимаваше с оглед на мястото.

Торсън се изчерви.

— Има авариен изход за случай на пожар. Но е с аларма…

Още докато говореше, зави сирената на алармената инсталация. В същия момент до ушите им долетя адски шум.

Карол тичаше по тесния проход зад високите сгради. Не й беше необходимо да поглежда зад рамо, за да се убеди, че мъжът, с когото трябваше да се свърже, е зад нея — чуваше тежките му стъпки, които с всеки момент скъсяваха разстоянието между тях. Излязоха на тясна странична уличка, пълна с хора, които се връщаха на работа след обяд. Карол забави стъпка, така че вече не тичаше, а вървеше бързо. Мъжът се изравни с нея.