Тихоокеански водовъртеж

Марч го гледаше очаквателно.

— Какво заключение си правиш?

— Този отсек е наводняван — отвърна бавно Пит.

— Невъзможно — възрази Марч. — Та нали машинното и реакторното отделение…

— Никога не са били докосвани от вода — довърши мисълта му Пит. — Това е повече от видно. Не можеш да подсушиш ядрен реактор като пране, но можеш да възстановиш камбуз, който е бил наводнен — и той внимателно затвори вратичките на шкафовете така, както ги беше заварил.

Двамата продължиха по дълъг коридор покрай каюткомпанията, жилищните помещения и капитанската каюта. Пит претърси набързо каютата на Дюпри, но не откри нищо — липсваха дори дрехите му. Почувства се като в болнична стая, където пациентът току-що беше умрял и санитарите бяха изнесли всяка негова вещ.

Без да продума, Пит бързо продължи по коридора и влезе, както правилно предположи, в главния команден пункт. Стиснал здраво в ръце барфа, той запристъпва безшумно покрай редиците от електронна апаратура. Погледът му пробяга по командните табла и измервателните уреди от неръждаема стомана, радиолокаторните индикатори, осветените морски карти и прозрачните екрани за следене. Беше му трудно да повярва, че се намира в подводница на дъното на океан, а не в националния команден център за управление на космически полети. „Старбък“ бръмчеше тихо без човешки надзор и очакваше деня, когато ще й бъде подадена команда, която щеше да я събуди и прати отново да пори океанските води.

Най-накрая Пит намери онова, което търсеше — вратата на радиорубката. Съоръжението сякаш чакаше отчаяно радистът да се върне всеки момент. Пит седна и отвори най-близкото чекмедже, откъдето извади наръчник по радиосъобщения. Горките военновъздушни сили, помисли си той, работните им инструкции никога не са по-далече от една плюнка разстояние. Той се наведе над предавателя и настрои съответните уреди и превключватели. После се обърна към Марч.