Тихоокеански водовъртеж

Една сянка пропълзя хоризонтално първо върху студената стоманена палуба, а после вертикално върху напречната преграда. Пит мигом изви тялото си в полудъга, заби върха на барфа в корема на мъжа зад него и натисна спусъка. Черното очертание на фона от бяла боя издаде също така и размазаната форма на оръжие или палка в едната ръка на нашественика и ако Пит беше закъснял с част от секундата, щеше да падне мъртъв като Марч. Той едва успя да забележи, че убиецът му беше висок, с къдрава коса, и облеклото му се състоеше само от едно зелено парче плат, прикриващо слабините му. Имаше интелигентно, дори красиво лице, сини очи и разрошена руса коса. Тези черти Пит бързо забрави. Следващият мъчителен миг обаче щеше да остане в паметта му до края на дните му.

Въглеродният двуокис засъска, когато отприщи огромното си налягане в еластичната човешка плът. Тялото на мъжа мигом набъбна и доби разкривена, уродлива форма, коремът изпъкна силно напред, а на места кожата между ребрата образува малки балончета. Нещастният поглед, изпълнен с ужас, изчезна половин секунда след като сиво-зеленикавата карантия излетя през носа и ушите му във вид на пръски и покри палубата в радиус от метър и осемдесет. Устата се изду и стана двойно по-голяма, когато огромно количество от кървава тъкан и парчета вътрешности избълваха като червен водопад, който се стече по подутия торс, а в същото време очните ябълки изскочиха от орбитите си и увиснаха, полюшвайки се над издутите гърди. Ръцете щръкнаха настрани и противно деформираното тяло се строполи заднешком върху палубата. Тогава въглеродният двуокис започна да излиза от отворите на тялото и то бавно започна да спада, докато накрая се върна до предишното си състояние.

Пит, на когото вече му се повдигаше, обърна глава от гнусната гледка, наведе се да повдигне Марч от пода и го положи върху едно от леглата. После покри младия лейтенант с одеялото от другото легло. С очи, изпълнени със скръб и горчивина, Пит коленичи до безжизненото тяло, сякаш да каже: „Не биваше да позволявам да умреш. Дявол да ме вземе, Марч, не биваше да те допускам!“.

Пит стана и се олюля. Сега играта се бе променила драстично. Водовъртежът бе отбелязал една точка в своя полза.

Той се обърна отново към деформираното тяло върху палубата и осъзна, че гледа първото си реално доказателство. Това не беше пришелец от външния космос, а човешко същество с две ръце и с два крака, което кървеше като всички хора.

Пит не изчака да види появата на още от тях. Ако те го дебнеха, той нямаше да може да ги убие по същия начин, тъй като барфът му съдържаше само една газова касета.

Пит се почувства безпомощен, но в следващия момент му дойде просветление — оръжието, чиято сянка бе видял върху напречната преграда, оръжието, убило Марч! С два скока той се озова под операционната маса. Не го беше забелязал досега, тъй като то повече наподобяваше на малка ръкавица със сочещ безименен пръст, отколкото на пистолет. Ръкохватката беше от типа петопръстна, в който всеки пръст си имаше своя собствена опора. Ръката прилепваше за нея като излята. Оръжието с къса петсантиметрова цев нямаше спусък в общоприетия смисъл, а малък бутон, разположен така, че върхът на пръста почиваше върху него и се задействаше със съвсем леко натискане.