Тихоокеански водовъртеж
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #1
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тихоокеански водовъртеж». Краткое содержание книги:
Пит не загуби време да го пробва. Той бързо се върна в радиорубката, хвана протестиращия Фарис за ръката и се втурна заедно с него към аварийния люк.
Оставаха им около десет крачки, за да прекосят машинното и реакторното отделение и да стигнат до вратата на торпедния отсек, когато Пит внезапно се спря и Фарис се блъсна в гърба му. Насреща им стоеше огромен като планина мъж, само по зелени къси панталони, насочил същото като в ръката на Пит оръжие.
Пит извади късмет — изненадата беше на негова страна. Докато той очакваше и се опасяваше от ненавременен сблъсък, то другият мъж — не. Нямаше въпроси като „Кой сте вие?“ или „Какво правите тук?“. Първо проговори оръжието на Пит, когато пръстът му натисна бутона и последва едва чуто лъкатушещо свистене.
Снарядът от оръжието на Пит — той все още не знаеше какво изстрелва мъничката цев — уцели мъжа високо в челото. Непознатият отскочи силно назад, блъсна се в турбината и падна ничком, удряйки силно главата и гърдите си в пода. После, преди още мъжът да изпусне последния си дъх, Пит мина покрай него и избута Фарис през вратата в торпедния отсек.
Фарис се препъна и се просна на пода, повличайки Пит със себе си. Пит удари крака под коляното си в прага и изпусна малкия пистолет. Неимоверно острата болка породи в него чувството, че кракът му е отсечен. Но не само болката го парализира, докато се мъчеше да стане, а по-скоро сковаващият го страх и осъзнаването, че е нахълтал слепешката и безразсъдно в носовия торпеден отсек. Той затърси пипнешком странното си оръжие с пълното съзнание, че е твърде късно, че един от двамата мъже в отсека ще го убие с лекота.
— Пит? — извика по-ниският мъж.
Пит беше сигурен, че ушите и съзнанието му го мамят, но в следващия момент проумя, че вижда пред себе си кърмчията на „Марта Ан“.
— Вие сте ни последвали? — успя да изрече той.
— Командир Боланд предположи, че сте на път да изразходвате въздуха си — отвърна кърмчията. — Затова ни изпрати с резервни бутилки. Ние влязохме през аварийния отсек. Изобщо не очаквахме да е сух.
Скованите сетива на Пит започнаха да се отпускат.
— Нямаме много време. Ще можете ли да наводните този отсек?
Кърмчията го изгледа почуден. Другият мъж, в когото Пит разпозна един от матросите, просто попита:
— Искате да наводним…
— Да, по дяволите! Не бива никой да е в състояние да издигне тази лодка поне до един месец.
— Не мога да го направя — отказа колебливо кърмчията.
— Нямаме време за губене — настоя Пит с тих глас. — Марч вече е мъртъв и ние ще го последваме, ако не побързаме.
— Лейтенант Марч е мъртъв? Не разбирам. Защо едно наводняване…
— Няма значение. — Пит погледна кърмчията право в очите. — Аз поемам отговорността — и още преди да довърши изречението, в съзнанието му изплуваха същите празни, безсмислени думи, които бе казал и на Марч.
Матросът посочи към Фарис, който седеше на палубата, загледан в нищо определено пред себе си.
— Кой е този?
— Оцелял от екипажа на „Старбък“ — отвърна Пит. — Трябва да го изкараме на повърхността. Има нужда от лекарска помощ.
Ако матросът се изненада, че среща човек, който трябваше да е мъртъв отпреди няколко месеца, то той с нищо не го показа. Вместо това само посочи с брадичка зейналата рана в кървящия крак на Пит.
— Май и вие се нуждаете от лекарска помощ.
Кракът на Пит бе загубил всякаква чувствителност. Той беше благодарен, че поне нямаше подутина, издаваща счупване.
— Ще се оправя — обърна се той към кърмчията. — Наводнете този отсек!
— Печелиш — рече механично кърмчията, — но против волята ми.
— Така да е! — отвърна нетърпеливо Пит. — Ще го направите ли?
— Каквото и да направим, един добър спасителен екип може да я взриви отвътре в рамките на два дни. Аварийният люк в този отсек е единственото място, откъдето някой може да влезе отвън, така че, това все пак ще е някаква помощ, поне докато няма да има достъп до захранването на подводницата. Най-доброто разрешение ще бъде да затворим аварийните клапани и да пуснем водата да нахлуе в торпедните тръби. После ще откачим изсмукващите помпи, в случай че някой се опита да включи в отсека външен източник на захранване. Вероятно ще му е нужно ден и половина, за да разбере какво сме направили, а след това още три-четири часа, за да сложи всичко в ред, да изпомпа водата и да херметизира отсека.