Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
До деня, в който сърцето на баща им не се пръсна в гърдите му, при това докато се качваше по стръмното стълбище към ложето ѝ. Всички кариеристи, които се бяха обявили за нейни приятели и се домогваха до благоволението ѝ, я изоставиха много набързо, когато Тивин заповяда да я съблекат гола и да я преведат през цял Ланиспорт до пристанището като обикновена курва. Макар никой мъж да не ѝ посегна, това преминаване сложи край на властта ѝ. Разбира се, Тивин не беше и сънувал, че същата съдба очаква собствената му златна дъщеря.
— Трябваше да стане — промълви сир Кеван над остатъка от виното си. Негова върховна святост трябваше да бъде усмирен. Томен се нуждаеше от опората на Вярата в предстоящите битки. А Церсей… златното дете се бе превърнало в суетна, глупава, алчна жена. Оставена да управлява, щеше да унищожи Томен, както Джофри.
Вятърът навън се усилваше, дращеше с нокти по прозорците. Сир Кеван стана. Време беше да се изправи пред лъвицата в бърлогата ѝ. „Изтръгнахме ноктите ѝ. Джайм обаче…“ Но не, нямаше да мисли за това.
Облече стар изтъркан жакет в случай, че на племенницата му пак ѝ хрумне да хвърли чаша вино в лицето му, но оръжейния си колан остави окачен на гърба на стола. Само на рицарите от Кралската гвардия бяха разрешени мечове в присъствието на Томен.
С момчето крал и майка му беше сир Борос Блънт. Носеше лъскава люспеста броня, бял плащ и полушлем. Не изглеждаше добре. Напоследък видимо бе натежал на лице и корем и цветът му не беше добър. И се подпираше на стената, сякаш самото стоене му струваше голямо усилие.
Храната бе поднесена от три послушници, хубаво излъскани момичета от добро потекло, на възраст между дванайсет и шестнайсет. В меките си бели вълнени халати всяко изглеждаше по-невинно и чисто от предишното, но Върховният септон бе настоял нито едно момиче да не прекарва повече от седем дни в служба на кралицата, за да не го поквари Церсей. Грижеха се за гардероба на кралицата, за банята ѝ, наливаха ѝ виното, сменяха сутрин завивките на ложето ѝ. Една преспиваше в ложето на кралицата всяка нощ, за да е сигурно, че няма друга компания. Други две спяха в съседна стая със септата, която ги надзираваше.
Високо като щърк момиче с пъпчиво лице го придружи и го представи на кралските особи. Церсей стана, щом той влезе, и леко го целуна по бузата.
— Скъпи чичо. Толкова е хубаво, че ще вечеряш с нас. — Бе облечена скромно, като матрона, с тъмнокафява рокля, закопчана чак до гърлото, и със зелена пелерина с качулка, покриваща обръснатата ѝ глава. „Преди разходката ѝ щеше гордо да покаже плешивостта си под златна корона.“ — Заповядай, седни. Ще пийнеш ли вино?
— Една чаша — отвърна той, все още нащрек.
Послушница с лунички по лицето напълни чашите им с греяно вино с подправки.
— Томен каза, че лорд Тирел възнамерява да пресъгради Кулата на Ръката — каза Церсей.
Сир Кеван кимна.
— Да, щяла да е два пъти по-висока от тази, която ти изгори.
Церсей се изсмя гърлено.
— Дълги копия, високи кули… намеква ли за нещо лорд Тирел?
Това предизвика усмивката му. „Добре е, че все още не е забравила как да се смее.“ Когато я попита дали има всичко, което ѝ е нужно, кралицата отвърна:
— Добре ме обслужват. Момичетата са мили, а добрите септи се грижат да казвам молитвите си. Но след като невинността ми бъде доказана, ще се радвам, ако Таена Мериуедър може да бъде отново с мен. Би могла да доведе сина си в двора. Томен се нуждае от други момчета, приятели от благородно потекло.
Беше скромна молба. Сир Кеван не виждаше причина да ѝ откаже. Самият той можеше да осинови момчето на Мериуедър, докато лейди Таена придружи Церсей до Скалата на Кастърли.
— Ще пратя да я поканят след процеса — обеща той.
Вечерята започна с телешка супа с ечемик, последвана от пъдпъдъци и печена щука, близо три стъпки дълга, с ряпа, гъби и много горещ хляб и масло. Сир Борос опита от всяко блюдо, поднесено на краля. Унизително задължение за рицар от Кралската гвардия, но може би единственото, за което Блънт беше годен напоследък… и благоразумно, предвид това как беше умрял братът на Томен.
Кралят изглеждаше по-щастлив, отколкото Кеван Ланистър го беше виждал от дълго време. От супата до десерта Томен бъбреше за подвизите на котенцата си, докато ги хранеше с късчета от щуката от собственото си кралско блюдо.