Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
Мейс Тирел скръсти ръце.
— Смятам да направя точно това, сир. След съдебните процеси.
— Наемниците се бият за пари — заяви Великият майстер Пицел. — С достатъчно злато бихме могли да убедим Златната дружина да предадат лорд Конингтън и претендента.
— Да, ако имахме злато — отвърна сир Харис Суифт. — Уви, господа, в съкровищниците ни има само плъхове и хлебарки. Написах отново до мирските банкери. Ако се съгласят да уредят дълга на короната към браавосите и да ни отпуснат нов заем, може би няма да се наложи да вдигаме данъците. Иначе…
— Магистрите на Пентос също заемат пари — каза сир Кеван. — Опитайте с тях. — Пентошите щяха да са по-малко в помощ от мирските сарафи, но усилието трябваше да се положи. Ако не се намереше друг източник на пари и Желязната банка не се смилеше, нямаше да му остане избор, освен да изплати дълговете на короната с ланистърско злато. Не смееше да прибегне до нови данъци, не и след като в Седемте кралства кипеше бунт. Половината лордове във владението нямаше да различат облагането от тирания и щяха веднага да се присъединят към най-близкия узурпатор, стига това да им спести и един петак. — Ако и това се провали, може би ще се наложи да отидете до Браавос и лично да преговаряте с Желязната банка.
Сир Харис потръпна.
— Аз ли?
— Вие сте ковчежникът — заяви рязко лорд Рандил.
— Да. — Рехавите бели косми по брадичката на Суифт затрепериха от гняв. — Трябва ли да напомня на милорд, че тази неприятност не е по моя вина? И не всички имахме възможността да напълним ковчежетата си с плячката от Девичи извор и Драконов камък.
— Възмутен съм от намека ти, Суифт — заяви настръхнал Мейс Тирел. — Никакво богатство не бе намерено на Драконов камък, уверявам те. Хората на сина ми претърсиха всяка педя от онзи влажен пуст остров и не намериха и един скъпоценен камък или топче злато. И нито помен от прословутия куп драконови яйца.
Кеван Ланистър беше видял Драконов камък със собствените си очи. Много се съмняваше, че Лорас Тирел е претърсил всяка педя от онази древна крепост. Валирианците я бяха вдигнали, в края на краищата, а всички техни строежи воняха на магия. А сир Лорас беше млад, склонен към присъщите за младостта прибързани преценки, и освен това бе тежко ранен при щурма на замъка. Но нямаше да е от полза да напомня на Тирел, че любимият му син може да е сгрешил.
— Ако на Драконов камък имаше богатство, Станис щеше да го е намерил — заяви той. — Да продължим нататък, ваши благородия. Може би помните, че имаме две кралици, които ще бъдат изправени на съд за върховна измяна. Племенницата ми ме уведомява, че е избрала съд чрез двубой. Сир Робърт Силния ще бъде поборникът ѝ.
— Мълчаливия великан. — Лорд Рандил направи гримаса.
— Кажете ми, сир, откъде дойде този човек? — настоя Мейс Тирел. — Защо никога преди не сме чували името му? Не говори, не показва лицето си, винаги е облечен в броня. Знаем ли със сигурност дали изобщо е рицар?
„Не знаем дори дали е жив.“ Според Мерин Трант Силния нито ядеше, нито пиеше, а Борос Блънт отиваше още по-далече с твърдението си, че не го бил виждал да използва нужник. „А и защо? Мъртвите не серат.“ Кеван Ланистър имаше силно подозрение кой точно е всъщност този сир Робърт под бляскавата бяла броня. Подозрение, което Мейс Тирел и Рандил Тарли несъмнено споделяха. Каквото и лице да се криеше под шлема на Силния, трябваше да остане скрито засега. Мълчаливия великан беше единствената надежда на племенницата му. „И дано да е толкова силен, колкото изглежда.“
Но Мейс Тирел, изглежда, не можеше да види по-далече от заплахата към дъщеря си.
— Негова милост назначи сир Робърт в Кралската гвардия — напомни му сир Кеван, — а Кибърн също гарантира за него. Все едно, победата на сир Робърт ни е нужна, господа. Ако се докаже виновността на племенницата ми в тези предателства, легитимността на децата ѝ ще бъде оспорена. Ако Томен престане да бъде крал, Марджери ще престане да бъде кралица. — Помълча малко, за да може Тирел да смели това. — Каквото и да е направила Церсей, тя все пак е дъщеря на Скалата, от моята кръв. Няма да позволя да умре с изменническа смърт, но съм се погрижил да извадя ноктите ѝ. Цялата ѝ охрана беше освободена и сменена с мои хора. Вместо досегашните ѝ придворни дами оттук насетне ще я придружават септа и три послушници, избрани от Върховния септон. Повече няма да има глас в управлението на кралството, нито в образованието на Томен. Решил съм след съда да я върна в Скалата на Кастърли и да се погрижа да остане там. Смятам, че това е достатъчно.