Танц с дракони

„Ще трябва да намеря нови мечове за Кралската гвардия.“ Томен трябваше да има седем добри рицари около себе си. В миналото Кралската гвардия служеше до живот, но това не беше спряло Джофри да освободи сир Баристан Селми, за да отвори място за кучето си Сандор Клегейн. Кеван можеше да се възползва от този прецедент. „Бих могъл да облека Лансел в белия плащ — прецени той. — В това има много повече чест, отколкото ще намери изобщо в Синовете на Воина.“

Окачи наметалото си в дневната, смъкна ботушите си и заповяда на слугата си да донесе още дърва за огъня.

— Чаша греяно вино също ще ми дойде добре — каза му, след като се настани до камината. — Погрижи се.

Скоро огънят го отпусна, а виното хубаво го стопли отвътре. Но освен това го приспиваше, тъй че не посмя да изпие втора чаша. Денят му съвсем не беше свършил. Имаше да чете доклади и да пише писма. „И вечеря с Церсей и краля.“ Племенницата му бе станала кротка и хрисима след изкупителното си минаване през града, слава на боговете. Послушниците, които я придружаваха, донасяха, че прекарва една трета от будното си време със сина си, една трета в молитва и една трета в къпалното корито. Къпеше се по пет пъти на ден, търкаше се с четки от конски косъм и силен сапун от луга все едно, че беше решила да си остърже кожата.

„Никога няма да измие петното, колкото и силно да се търка.“ Сир Кеван помнеше някогашното момиче, толкова жизнено и пакостливо. А когато бе разцъфтяла, аххх… имало ли беше изобщо някога на света такава сладка девица? „Ако Ерис се беше съгласил да я омъжи за Регар, колко смърт щеше да се избегне…“ Церсей можеше да е дала на принца синовете, които искаше, лъвове с виолетови очи и сребърни гриви… а с такава жена Регар може би нямаше и да погледне Лиана Старк. Северното момиче имаше дива красота, помнеше той, макар че колкото и ярко да гори една факла, не може да се сравни с изгряващото слънце.

Но нямаше полза да размишлява за изгубени битки и неизвървени пътища. Това беше порок на старци, чийто живот е свършил. Регар се беше оженил за Елия Дорнска, Лиана Старк беше умряла, Робърт Баратеон беше взел Церсей за невяста, и ето ги тук. А тази нощ пътят му щеше да го отведе до покоите на племенницата му и лице в лице с Церсей.

„Нямам причина да се чувствам виновен — каза си сир Кеван. — Тивин щеше да разбере това, със сигурност. Неговата дъщеря донесе срам за името му, не аз. Това, което направих, го направих за доброто на дома Ланистър.“

Не че брат му не беше правил същото. В последните си години баща им, след кончината на майка им, беше взел за любовница хубавата дъщеря на един свещар. Не беше нещо необичайно овдовял лорд да държи момиче от простолюдието да му топли леглото… Но лорд Титос скоро започна да я води със себе си в залата, да я отрупва с дарове и почести, дори да я пита за мнения по държавни въпроси. След година тя вече освобождаваше слуги, разпореждаше се с домашните му рицари, дори говореше от името на негово благородие, когато беше неразположен. Стана толкова влиятелна, че из Ланиспорт говореха, че всеки, който пожелае жалбата му да бъде чута, трябва да коленичи пред нея и да говори силно на скута ѝ… защото ушите на лорд Титос били между краката на дамата му. Беше започнала дори да носи накитите на майка им.